| м-т-- - Намерени са 25 думи от търсенето |
|---|
| метър - мн. метри, (два) метра, м. 1. Основна единица за дължина в десетичната мерна система, която е равна на 100 сантиметра. 2. Предмет ... |
| мътен - мътна, мътно, мн. мътни, прил. 1. За течност — който не е бистър; непрозрачен, нечист. Мътна вода. 2. Потъмнял, непрозрачен, мъгли... |
| матов - матова, матово, мн. матови, прил. 1. Който няма блясък или гланц. Матова светлина. 2. Непрозрачен, мътен. Матово стъкло. |
| метод - мн. методи, (два) метода, м. Подход за теоретически изследвания или за практическо осъществяване на нещо. Оригинален метод. |
| метох - мн. метоси, (два) метоха, м. Малък манастир, разположен в населено място, който е клон от друг манастир или жилище за монаси. |
| метро - мн. метра, ср. Градска подземна или надземна електрическа железопътна линия; метрополитен. Пътувам с метро. |
| мотам - моташ, несв. Мотая. |
| мотая - мотаеш, мин. св. мотах, мин. прич. мотал, несв. 1. Какво. Навивам нишка, конец на кълбо, върху цев или мотовилка и др. 2. Какво. Б... |
| мотел - мн. мотели, (два) мотела, м. Хотел, разположен край автомобилен път, с осигурено място за паркиране. |
| мотив - мн. мотиви, (два) мотива, м. 1. Подбуда, причина, подтик за някакво действие. Мотив за убийство. 2. Доказателство, довод в полза н... |
| мото- - Първа съставна част на сложни думи, която означава моторен, моторизиран или мотоциклетен, напр. мотодивизия, мотокар, мотоклуб, мо... |
| мотор - мн. мотори, (два) мотора, м. 1. Двигател с вътрешно горене или електрически двигател. 2. Разг. Мотоциклет. // същ. умал. моторче, ... |
| матка - мн. матки, ж. 1. Вътрешен орган при жените и живораждащите животни, в който се развива зародишът. 2. Диал. При пчелите — тази, коя... |
| мета- - Първа съставна част на сложни думи със значение положение зад, през, след или извън нещо, напр. метагенеза, метаграма, метакритика... |
| метал - мн. метали, (два) метала, м. Химическо вещество (или сплав), което притежава блясък, ковкост, електропроводимост и топлопроводимос... |
| метан - само ед. Безцветен блатен газ, образуван при гниене на организми, който избухва при запалване в кислородна среда. |
| метач - мн. метачи, м. 1. Човек, който мете. 2. Разг. Футболист, който играе зад защитната линия на своя отбор и има задача да изчиства из... |
| метла - мн. метли, ж. 1. Връзка, сноп от някои растителни стъбла, която се използва за почистване, за събиране на смет. 2. Растение, от ко... |
| метна - метнеш, мин. св. метнах, мин. прич. метнал, св. —- вж. мятам. |
| митра - мн. митри, ж. Спец. Богато украсена корона, която се носи от лица с епископски сан при богослужения. |