кумът, кума, мн. кумове, м. Който е венчавал някого; кръстник. // прил. кумов, кумова, кумово, мн. кумови. • Ще видим кой кум, кой сват. Разг. Ще видим кой какъв е. • От кумова срама. Разг. Колкото за приличие, от срам пред хората. Усмихва се само от кумова срама.
Съновник: Кум
Че си, ако сънуваш, ще се нагърбиш с непосилна задача. Ако друг е кум, не приемай да се грижиш за чужди вещи или стоки.