мн. кукувици, ж. Сива горска прелетна птица, която снася яйцата си в чужди гнезда, не отглежда малките си. Кукувица кука на зелена бука. // прил. кукувичи, кукувича, кукувиче, кукувичо, мн. кукувичи. Кукувичо гнездо. • Като кукувица. Разг. Който живее сам, самотно. • Кукувица ми е изпила ума. Разг. Съвсем съм оглупял. • Кукувича прежда. Парази-тиращо растение с вид на жълта нишка, което се увива по растенията и ги задушава.

Aко сънуваш, чакай лоша вест. Aко я чуеш да кука, ще бъдеш здрав и ще имаш любовен късмет.

cuckoo