Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

-ра-а - Намерени са 18 думи от търсенето
брава - мн. брави.Механизъм за заключване на врата; ключалка.
брада - мн. бради.1. Предната издадена част на долната челюст у човека; брадичка.2. Космите , които израстват по лицето на мъжа.3. Тези ко...
брана - мн. брани.Земеделско сечиво за рабиване и разнасяне на буците пръст в изорана площ.
врана - мн. врани, ж.Непрелетна креслива птица с черни и сиви пера.
врата - мн. врати, ж.1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена, ограда, през който се влиза и излиза.2. Сами...
грапа - мн. грапи, ж.Земеделско зъбчато сечиво за раздробяване на буци пръст и заглаждане, заравняване.
графа - мн. графи, ж.Колона на лист хартия, обозначена с две отвесни линии, обикн. за вписване на данни.
грача - грачиш, мин. св. грачих, мин. прич. грачил, несв.За птица (врана, гарван, патица и под.) — издавам характерен дрезгав крясък.// съ...
драка - мн. драки, ж. 1. Нискостеблено растение с шипове, с бодли. Вървя през драките. 2. Прен. Разг. Човек, който обича да дразни другите...
драма - мн. драми. ж. 1. Спец. Само ед. Един от основните литературни родове (заедно с лирика и епос), който използва диалогичната форма з...
крава - мн. крави, ж. 1. Едро домашно тревопасно животно с рога, самка на бика, което дава мляко и месо. Млечна крава. Пъстра крава. Крава...
крада - крадеш, мин. св. крадох, мин. прич. крал, несв. 1. Какво. Тайно присвоявам нещо чуждо. Крада пари. Крада скъпоценности. Крада карт...
крача - крачиш, мин. св. крачих, мин. прич. крачил, несв. 1. Правя крачки, вървя с по-едри, отчетливи крачки. Полицаят крачи бавно по улиц...
мрача - мрачиш, мин. св. мрачих, мин. прич. мрачил, несв.; кого/какво. Остар. 1. Правя тъмен, мрачен. 2. Прен. Наскърбявам, натъжавам.
праша - прашиш, мин. св. праших, мин. прич. прашил, несв. 1. Вдигам прах. 2. Какво/кого. Посипвам с прах. Праша лампата.
фраза - мн. фрази, ж. 1. Смислово завършено и граматически и интонационно оформено изказване на мисъл; израз, изречение. Неясни фрази. Сло...
храна - мн. храни, ж. 1. Това, което се яде и пие, за да се поддържа организмът в добро състояние. Пълноценна храна. Слаба храна. 2. Прен....
храча - храчиш, мин. св. храчих, мин. прич. храчил, несв. Отделям, плюя храчка. Храча кръв. // същ. храчене, ср.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: