мн. миризми, ж. 1. Отделяно изпарение, което дразни обонянието и предизвиква отрицателни или положителни усещания. Миризма на печеномесо. 2. Разг. Обикн. мн. Подправки за ястия.
Съновник: Миризма, мирис
ако усещаш в съня си, ще научиш новини. Ако миризмата е приятна, чакай съобщения за успех и победа, а ако усещаш неприятен мирис, готви се за тъжни вести и ядове.