дви - Намерени са 44 думи от търсенето |
уви - междум. За изразяване на съжаление, горчивина. Уви, дъждът валеше все така силен. |
движа - движиш, мин. св. движих, мин. прич. движил, несв.; какво. 1. Премествам, променям положението. Движа показалката по картата. 2. Мъ... |
надвия - надвиеш, мин. св. надвих, мин. прич. надвил, св. — вж. надвивам. |
подвия - подвиеш, мин. св. подвих, мин. прич. подвил, св. - вж. подвивам. |
подвиг - мн. подвизи, (два) подвига, м. Геройска постъпка. |
движим - движима, движимо, мн. движими, прил. Който може да бъде преместван или движен. Движимо имущество. // същ. движимост, движимостта, ... |
задвижа - задвижиш, мин. св. задвижих, мин. прич. задвижил, св. — вж. задвижвам. |
надвиша - надвишиш, мин. св. надвиших, мин. прич. надвишил, св. — вж. надвишавам. |
сандвич - мн. сандвичи, (два) сандвича, м. 1. Вид закуска, състояща се от една или от две една върху друга филии хляб, намазани с масло, с п... |
предвид - предлог. Поради, по причина, в резултат на. Предвид тези обстоятелства не можахме да излезем. |
двигател - двигателят, двигателя, мн. двигатели, (два) двигателя, м. 1. Машина, която превръща някакъв вид енергия в механическа работа, прив... |
надвикам - надвикаш, св. - вж. надвиквам. |
надвивам - надвиваш, несв. и надвия, св.; кого/какво. Побеждавам, вземам надмощие, преодолявам. Надвиха го в борбата. Надвих страха си. |
надвисна - надвиснеш, мин. св. надвиснах, мин.
прич. надвиснал, св. — вж. надвисвам. |
подвивам - подвиваш, несв. и подвия, св. 1. Какво, под какво. Свивам, прибирам под нещо. Подвивам крака. 2. Какво. Подгъвам, подмушвам. Подви... |
подвирам - подвираш, несв. и подвра, се.: какво. Поставям, мушкам отдолу. |
придвижа - придвижиш, мин. св. придвижих, мин. прич. придвижил, св. — вж. придвижвам. |
раздвижа - раздвижиш, мин. св. раздвижих, мин. прич. раздвижил, св. — вж. раздвижвам. |
подвижен - подвижна, подвижно, мн. подвижни, прил. 1. Който може да се мести. 2. Който има леки движения; пъргав, гъвкав, жив. // същ. подвиж... |
движение - мн. движения, ср. 1. Спец. Във философията — форма на съществуване на материята, която е в непрекъснат процес на развитие. 2. Всяк... |