мн. кумири, (два) кумира, м. 1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол. 2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и подражание. Певецът става кумир на хиляди младежи. Моят кумир се срути.
Съновник: Кумир
Че имаш, ако сънуваш, значи ще узнаеш компрометираща информация, но по-добре е да я запазиш за себе си, за да не пострадаш.