Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

см--- - Намерени са 16 думи от търсенето
смърт - смъртта, само ед., ж. 1. Прекратяване на живота. Насилствена смърт. Лека смърт. Мъчителна смърт. 2. В народните поверия - жена с к...
смъдя - смъдиш, мин. св. смъдях, мин. прич. смъдял, несв.; кого. Само в трето лице. Причинявам парене, остра болка, неприятен сърбеж.
смърч - смърчът, смърча, мн. смърчове, (два) смърча, м. Иглолистно дърво от семейство борови.
смаян - смаяна, смаяно, мн. смаяни, прил. 1. Който е изненадан, изумен. Оставам смаян. 2. Който е объркан, смутен. Смаян поглед. // нареч....
смета - сметеш, мин. св. сметох, мин. прич. смел, св. - вж. смитам.
смажа - смажеш, мин. св. смазах, мин. прич. смазал, св. — вж. смазвам.
смола - мн. смоли, ж. 1. Само ед. Лепкав сок, който изтича при нараняване на някои дървета и се втвърдява на въздух; клей. Дъх на борова с...
смрад - смрадта, само ед., ж. Отвратителна миризма; зловоние. От стаята им излиза смрад. Из въздуха се носи смрад. // прил. смрадлив, смра...
смуча - смучеш, мин. св. смуках, мин. прич. смукал, несв.; какво. 1. С помощта на устните и езика си поемам в уста течност, дим, въздух пр...
смуша - смушиш, мин. св. смуших, мин. прич. смушил, св. — вж. смушвам.
смяна - мн. смени, ж. 1. Размяна. Смяна на валута. 2. Подмяна. Смяна на бельото. 3. Сменяне. Смяна на мебели. Смяна на правителство. Смяна...
смутя - смутиш, мин. св. смутих, мин. прич. смутил, св. - вж. смущавам.
смеля - смелеш и смелиш, мин. св. смлях и смелих, мин. прич. смлял и смелил, св. — вж. смилам.
сменя - смениш, мин. св. смених, мин. прич. сменил, св. — вж. сменям.
смерч - смерчът, смерча, мн. смерчове, (два) смерча, м. Атмосферен вихър, възникващ от гръмотевични облаци, с голям диаметър, височина и с...
смиря - смириш, мин. св. смирих, мин. прич. смирил, св. — вж. смирявам.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: