крепиш, мин. св. крепих, мин. прич. крепил, несв. 1.
Какво.
Държа здраво,
подпирам. Колоните крепят къщата. 2. Какво/кого.
Придържам да не падне; внимателно прикрепям. Крепеше огромния денк с багаж на коленете си. Носи детето и го крепи да не се събуди. 3. Прен. Кого!какво. Поддържам, оказвам помощ; подкрепям. Крепи я с пари. Една специалност крепи университета. Лекарствата я крепят. 4. Прен. Кого. Окуражавам, вдъхвам сили. Любовта към децата я крепи. Амбицията го крепи. Надеждата крепи човека. — крепя се. 1. Придържам се, задържам се да не падна; подпирам се. Едва се крепи на краката си. Крепи се с бастун и върви. 2. Прен. Разг. Поддържам се физически или духовно, имам още сили. Крепя се е лекарства. Крепя се още, работя.