крешиш, мин. св. крещях, мин. прич. крещял, несв. 1.
Надавам,
издавам силен вик,
крясък. Птиците крещят. Децата крещят. 2.
Говоря с много висок глас, викам. Винаги крещи по телефона. Мъжът и е глух и е свикнала да крещи. 3. Прен. Карам се. По цял ден крещят вкъщи. // същ. крещене, ср.