мн. котви, ж. Тежко метално приспособление с извити остри краища, окачено на верига, което се забива на дъното и задържа плавателен съд на определеното място. Котвата цопна тежко във водата. Корабът пусна котва на пристанището. // същ. умал. котвичка, мн. котвички, ж. На шапката му има котвичка. Медальон с котвичка. • Пускам котва (някъде). Прен. Спирам за дълго. • Вдигам котва. Прен. Отпътувам, отивам си, изоставям (място, човек). Той вдигна котва и тя остана сама.

Aко видиш насън, ще ти се сбъдне желание. ако хвърляш котва, трябва да си по-пестелив. Aко вдигаш котва, предстои ти нежелано пътуване.

anchor