косиш, мин. св. косих, мин. прич. косил, несв. 1.
Какво.
Режа с
коса от
дъно сено или множество от други тревисти растения. Кося трева. Кося люцерна. 2. Прен. Кого/какво. Унищожавам, убивам масово. Болестта косеше старо и младо. — кося се. Разг. Ядосвам се силно. Не се коси толкова за празни работи!