мн. застраховки, ж. 1. Договор, при който срещу предварителни периодични или еднократна парична вноска от едната страна другата страна се задължава да изплати много по-големи или олихвени суми в договорените случаи — злополука, бедствие, женитба и др. Колата има застраховка. Къщата има застраховка за бедствия. 2. Сумата, която се внася или се получава при наличие на застрахователен договор. 3. Процесът на изготвяне на застрахователен договор. Застрахователният агент прави застраховки.

че си правиш, ако сънуваш, значи плановете за бъдещето ти са сигурни и плодотворни. ако правиш застраховка някому, ще се съюзиш с противник.

insurance