коя, кое, мн. кои, въпр. мест. 1. Като същ., само ед. кой, вин. кого, дат. остар. кому. Във въпрос за лице (рядко — предмет) без оглед на пола му. Кой влезе? На кого да дам книгата? Кого питаш — мене или нея? 2. Разг. Като същ. Във въпрос за лице от съответния род и число. Кои бяха скъсани на изпита? С коя е бил на екскурзията, знаеш ли? 3. Като прил. При въпрос, който изисква идентификация на лицето или предмета. На кой стол седеше — на този ли? С кое момиче ходи на кино — е Росица ли? 4. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение. Чудя се е кого да изляза. Не можах да разбера в кой град си живял преди. • Кой да е. Някой, без значение кой; който и да е. Повикай кого да е.

Aко сънуваш, ще имаш зъл и отмъстителен враг. Aко успееш да го убиеш, ще се отървеш от явен зложелател.

any