| озо - Намерени са 40 думи от търсенето |
|---|
| око - мн. очи, ср. 1. Зрителен орган у човека и животните. Сини очи. 2. Зрение. Има точно око. • Без да ми мигне окото. Без да се колеба... |
| охо - междум. 1. За израз на задоволство, съгласие, изненада. Охо, колко си порасла! 2. За израз на закана. Охо, ще те науча как се взем... |
| ези - само ед. Една от двете страни на монета — на която е означена стойността и. |
| из- - представка. В състава на глаголи със значение: 1. Изчерпване на действието докрай, напр. изкопавам, изоравала изяждам, избесвам. 2... |
| озон - само ед. Безцветен газ, съединение на три кислородни атома, който служи за прочистване и обеззаразяване на въздуха. // прил. озоно... |
| озоря - озориш, мин. св. озорих, мин. прич. озорил, св. - вж. озорвам. |
| позор - само ед. Срамно, унизително положение, което предизвиква презрение. |
| розов - розова, розово, мн. розови, прил. 1. Който се отнася до роза. Розов храст. 2. Което се добива от роза. Розово масло. 3. Който е с ... |
| ариозо - 1. Неголяма ария, която се редува с речитатив.2. В музиката - напевно, изразително. |
| озобам - озобаш, св. — вж. озобвам. |
| позова - позовеш, мин. св. позовах, мин. прич. позовал, св. - вж. позовавам. |
| позоря - позориш, мин. св. позорих, мин. прич. позорил, несв.; кого/какво. Унижавам, оскърбявам, безчестя. — позоря се. Опетнявам се, покри... |
| аморозо - (ит. amoroso)Муз. Нежно, любовно, затрогващо. |
| анимозо - (ит. animoso по лат. anima 'душа')Муз. Живо, динамично. |
| антозои - (нлат. anthozoa по гр. anthos 'цвете' + zoon 'животно')Зоол. Коралови полипи с формата на цветя. |
| мезозой - мезозбят, мезозоя, само ед., м. Четвъртата геоложка ера, която обхваща времето между палеозоя и неозоя. // прил. мезозойски, мезоз... |
| озобвам - озобваш, несв. и озобам, св.; какво. Изяждам чрез зобане. Конят озоба овеса. |
| озорвам - озорваш, несв. и озоря, се.; кого. Разг. Създавам трудности, зор. Тази задача ме озори. — озорвам се/озоря се. Разг. Изпитвам труд... |
| опозоря - опозориш, мин. св. опозорих, мин. прич. опозорил, св. — вж. опозорявам. |
| позорен - позорна, позорно, мн. позорни, прил. Който причинява позор. Позорни кавги. • На позорния стълб. На публична критика. |