Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

чес - Намерени са 211 думи от търсенето
час - часът, часа, мн. часове, (два) часа. 1. Мерна единица за време, която се равнява на една двадесет и четвърта част от денонощието, ...
лес - лесът, леса, мн. лесове, (два) леса, м. Голяма вековна гора. Сибирски лес. Дълбокият лес. Девствени лесове.
пес - песът, песа, мн. песове, (два) песа, м. Голямо куче. Къде водиш тоя пес? // прил. песи, песя, песе, мн. песи. • Песи син. Негодник...
фес - фесът, феса, мн. фесове, (два) феса, м. 1. Мюсюлманска шапка от червен вълнен плат с форма на пресечен конус и с пискюл в средата....
чеп - чепът, чепа, мн. чепове, (два) чепа, м. 1. Чвор. 2. Дървена запушалка на бъчва или каца.
чек - чекът, чека, мн. чекове, (два) чека, м. 1. Документ, подписан от вложителя по някаква сметка за получаване на определена сума.2. К...
чер - черно, мн. черни, прил. Черен. • Чер пипер. Черен пипер.
чет - неизм. Остар. Брой. • Нямат чет. Твърде много са.
чест - честта, само ед., ж. 1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създава...
чесън - само ед. Вид лук с глава, съставена от няколко дяла, който има силна миризма и е с лютив вкус. // прил. чеснов, чеснова, чесново, ...
чесало - мн. чесала, ср. Гребен за чесане на коне и други едри животни.
почест - почестта, мн. почести, ж. Външен израз на уважение, почит.
кичест - кичеста, кичесто, мн. кичести, прил. 1. За дърво или растение — който има гъсти клони и листа. Кичест орех. Кичест храст. Кичест н...
честен - честна, честно, мн. честни, прил. 1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен. Честен мъж. 2. Който изразява такива качества....
честит - честита, честито, мн. честити, прил. 1. Остар. Щастлив. Честито семейство. Царю честити! 2. При поздрави и благопожелания — да нос...
валчест - валчеста, валчесто, мн. валчести.Кръгъл, объл, кълбовиден. Валчесто лице.
вчесвам - вчесваш, несв. и вчеша, св.; какво/кого.Прокарвам четка, гребен през коса, косми, за да ги пригладя и сложа в ред; сресвам.— вчесв...
зачестя - зачестиш, мин. св. зачестих, мин. прич. зачестил, св. — вж. зачестявам.
злочест - злочеста, злочесто, мн. злочести, прил. 1. Който е нещастен, с лоша съдба, със зла участ. 2. Който е изпълнен с нещастия, с беди. ...
начесто - нареч. Нагъсто, в малки интервали от време или място. Склонът беше много стръмен и трябваше начесто да спират.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: