довличаш, несв. и
довлека, св. 1. Какво/кого. Влачейки,
премествам към някаква крайна цел,
където често се намира лицето, което е в центъра на събитията (обикн. говорещият).
Едвам довлякох чувала. 2. Разг.
Кого. Принуждавам да дойде с мен до определено място, където често се намира централното действащо лице. Довлякоха го пред съдията. 3. Разг. Пренебр. Какво. Донасям. Довлякоха ми едни боклуци, та се чудя какво да ги правя. 4. Разг. Пренебр. Кого. Водя със себе си нежелани гости. Ти ми ги довлече в къщата. 5. Прен. Пренебр. Какво. Ставам причина за нещо, предизвиквам го. Довлякоха ми неприятности. — довличам се/довлека се. 1. Довличам (в 1 и 2 знач.) себе си. С мъка се довлякох до стената. От жегата едвам се довлякох вкъщи. 2. Разг. Пренебр. Отивам някъде, където съм нежелан; натрапвам се, домъквам се. Довлякъл ми се в къщата и чака да му слугувам.