руг - Намерени са 35 думи от търсенето |
рог - рогът, рога, мн. рогове и рога, (два) рога, м. 1. Издължен костен израстък на черепа на някои животни. Рога на коза. 2. Издължено ... |
руж - ружът, ружа, мн. ружове, (два) ружа, м. 1. Остар. Червило за устни. 2. Вещество за придаване руменина на бузите. |
рус - руса, русо, мн. руси, прил. 1. За окосмяване на човек — който е със светъл, бледожълт цвят. Руса коса. 2. За човек — който е със с... |
друг - друга, друго, мн. други, прил. 1. Не този, не посоченият, даденият, а различен или противоположен. Трябва ми друг човек, а не ти. ... |
ругая - ругаеш, мин. св. ругах, мин. прич. ругал, несв.; кого. Изричам груби, обидни думи, изрази като знак за недоволство. Ругая го цял д... |
струг - стругът, струга, мн. стругове, (два) струга, м. Машина за повърхностно стъргане на дърво или метал, при което се придава цилиндрич... |
другар - другарят, другаря, мн. другари, м. 1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел. Той ми е д... |
съпруг - мн. съпрузи, м. 1. Мъж по отношение на жената, с която е в брак. Моят съпруг е лекар. 2. Само мн. Семейна двойка, мъж и жена. // п... |
другаде - нареч. На друго, различно място, не тук. Отивам да пея другаде. Бедата е другаде. Идвам от другаде. |
задруга - мн. задруги, ж. 1. Сдружение за обща стопанска дейност на кооперативна основа. Задруга на майсторите на народни занаяти. 2. Истор.... |
съпруга - мн. съпруги, ж. Жена по отношение на мъжа, с когото е в брак. |
обругая - обругаеш, мин. св. обругах, мин. прич. обругал, св. — вж. обругавам. |
изругая - изругаеш, мин. св. изругах, мин. прич. изругал, св. — вж. изругавам. |
наругая - наругаеш, мин. св. наругах, мин. прич. наругал, св. — вж. наругавам. |
поругая - поругаеш, мин. св. поругах, мин. прич. поругал, св. — вж. поругавам. |
ругатня - мн. ругатни, ж. Груб, обиден израз; хула, псувня, обида. |
стругар - стругарят, стругаря, мн. стругари, м. Работник на струг. // прил. стругарски, стругарска, стругарско, мн. стругарски. // същ. стру... |
хоругва - мн. хоругви, ж. Спец. Църковно знаме, с което се водят шествията при различни обреди. |
другарка - мн. другарки, ж. Жена другар. |
пъструга - мн. пъструги, ж. Вид риба от есетровите. |