| пр----- - Намерени са 243 думи от търсенето |
|---|
| пръскам - пръскаш, несв.; какво. 1. Разнасям в различни посоки; разпилявам. Пръскам дрехи. 2. Ръся чрез изтласкване на течност. Пръскам ст... |
| пребъда - пребъдеш, мин. св. пребъдох, мин. прич. пребил, св. — вж. пребъдвам. |
| прегъна - прегънеш, мин. св. прегънах, мин. прич. прегънал, св. — вж. прегъвам. |
| прелъжа - прелъжеш, мин. св. прелъгах, мин. прич. прелъгал, св. — вж. прелъгвам. |
| препъна - препънеш, мин. св. препънах, мин. прич. препънал, св. — вж. препъвам. |
| преръми - мин. св. преръмя, мин. прич. преръмяло, св. — вж. преръмява. |
| прилъжа - прилъжеш, мин. св. прилъгах, мин. прич. прилъгал, св. — вж. прилъгвам. |
| пристъп - мн. пристъпи, (два) пристъпа, м. 1. Нападение, атака. 2. Внезапна и силна проява на болест, чувство и др. Асматичен пристъп. В при... |
| присъда - мн. присъди, ж. 1. Решение на съд, с което завършва едно дело и в което се определя вината и наказанието. Издавам присъда. 2. Стан... |
| присъдя - присъдиш, мин. св. присъдих, мин. прич. присъдил, св. — вж. присъждам. |
| притъпя - притъпиш, мин. св. притъпих, мин. прич. притъпил, св. — вж. притъпявам. |
| продъня - продъниш, мин. св. продъних, мин. прич. продънил, св. — вж. продънвам. |
| пропъдя - пропъдиш, мин. св. пропъдих, мин. прич. пропъдил, св. — вж. пропъждам. |
| пръквам - пръкваш, несв. и пръкна, св. Разг. 1. Раждам се, появявам се. 2. Избухвам, избуявам. |
| пръпвам - пръпваш, несв. и пръпна, св. Разг. Втурвам се, устремявам се. Пръпна да го гони. |
| пръсвам - пръсваш, несв. и пръсна, св.; какво. 1. Пръскам еднократно и малко. Пръснах му лицето, да се свести. 2. Пръскам поединично. Пръсна... |
| пръскач - мн. пръскачи, м. Човек, който пръска селскостопански култури. |
| пръстен - мн. пръстени, (два) пръстена, м. 1. Колелце от метал, дърво, кост и др., което се надява на пръста и се носи като накит. Годежен п... |
| правдив - правдива, правдиво, мн. правдиви, прил. Който отговаря на действителността; истинен. // същ. правдивост, правдивостта, ж. |
| праотец - мн. праотци, м. Родоначалник (в 1 знач.). |