| не------ - Намерени са 72 думи от търсенето |
|---|
| неведнъж - нареч. Многократно, не само един път. Неведнъж съм посещавал този град. |
| недоимък - мн. недоимъци, ж. Недостиг, липса, дефицит; бедност. Живеят в недоимък. |
| несъмнен - несъмнена, несъмнено, мн. несъмнени, прил. В който не може да се съмняваме; сигурен, безспорен. Несъмнен успех. // същ. несъмненос... |
| нетърпим - нетърпима, нетърпимо, мн. нетърпими, прил. Който не може да бъде търпян; непоносим. Нетърпим човек. Нетърпима болка. // същ. нетър... |
| недовидя - недовидиш, мин. св. недовидях, мин. прич. недовидял, св. - вж. недовиждам. |
| некропол - мн. некрополи, (два) некропола, м. Комплекс от гробове от стари исторически епохи, който е разкопан. |
| неудобен - неудобна, неудобно, мн. неудобни, прил. 1. Който не предлага удобство. Неудобни обувки. 2. Който не е пригоден за някаква работа. ... |
| неяснота - мн. неясноти, ж. Нещо неразбираемо, неясно. Неяснота на телевизионния образ. |
| небосвод - само ед. Видимата част от небето. |
| неволник - мн. неволници, м. 1. Човек, който е в неволя; страдалец, мъченик. 2. Човек, който изтърпява наказание, лишен е от свобода; затворн... |
| невролог - мн. невролози, м. Специалист по неврология. |
| негодник - мн. негодници, м. 1. Подъл, низък, долен човек. 2. Разг. Човек, който не е годен за някаква работа; неспособен човек. |
| недалеко - нареч. На близко разстояние, близко. Недалеко от тук има извор. |
| недозрял - недозряла, недозряло, мн. недозрели, прил. 1. Който не е узрял съвсем; зелен, кисел. Недозрели плодове. 2. Прен. Който не е достиг... |
| недоклан - недоклана, недоклано, мн. недоклани, прил. Който не е заклан. Клан — недоклан. |
| недоспал - недоспала, недоспало, мн. недоспали, прил. Който не се е наспал; сънен. Недоспал вид. |
| недостиг - само ед. Липса, дефицит, отсъствие на необходимото количество от нещо. Недостиг на витамини. |
| недоучен - недоучена, недоучено, мн. недоучени, прил. Който не е учил достатъчно. // същ. недоученост, недоучеността, ж. |
| незлобив - незлобива, незлобиво, мн. незлобиви, прил. Който не проявява злоба; добродушен, беззлобен. Незлобива душа. // същ. незлобивост, не... |
| неколко- - Първа част на сложни думи със значение: 1. Неопределеност по времетраене, напр. неколкодневен, неколкогодишен, неколкочасов. 2. Не... |