| м-р-- - Намерени са 25 думи от търсенето |
|---|
| мърла - мн. мърли, ж. Пренебр. Жена мърльо. |
| мърся - мърсиш, мин. св. мърсих, мин. прич. мърсил, несв. 1. Какво. Правя да стане мръсен; цапам. 2. Прен. Кого/какво. Скверня, петня. Мър... |
| мърша - мн. мърши, ж. 1. Останки от умряло животно; леш. 2. Прен. Недействен, безжизнен човек или група. 3. Вид растение с неприятна мириз... |
| мирно - нареч. 1. Спокойно, тихо, без разпри. Децата си играеха мирно. 2. Военна команда, която изисква неподвижност и внимание. |
| морал - само ед. 1. Система от правила за нравствено поведение в обществото; нравственост. Висок морал. 2. Прен. Нравоучение, поучение. //... |
| миров - мирова, мирово, мн. мирови, прил. Остар. Който се разпространява в целия свят или има световно значение; световен. Миров проблем. ... |
| морав - морава, мораво, мн. морави, прил. Който има синьо-червен цвят; виолетов, лилав. Мораво цвете. • Мораво рогче. Микроскопична отровн... |
| морга - мн. морги, ж. 1. Помещение, в което се съхраняват трупове на покойници до идентифицирането, аутопсията или погребването им. 2. Пре... |
| морда - мн. морди, ж. Разг. Ирон. Предна част от лицето на животно или човек; муцуна, мутра. |
| морен - морна, морно, мн. морни, прил. Който се чувства отпаднал след работа; уморен. Морни труженици. |
| моряк - мн. моряци, м. Лице, което служи във флота или на кораб. // същ. умал. моряче, мн. морячета, ср. // прил. моряшки, моряшка, моряшк... |
| марля - мн. марли, ж. Тънка и рядка памучна тъкан за превръзка на рани и др. |
| мараш - само ед. Диал. Запуснато лозе. |
| марда - мн. марди, ж. 1. Остар. Само ед. Изостанала непродадена стока. 2. Разг. Само ед. Нещо за изхвърляне, брак. 3. Прен. Пренебр. Бавен... |
| марка - мн. марки, ж. 1. Книжен знак, показващ платена сума за дадена услуга. Пощенска марка. Таксова марка. 2. Търговски знак върху стока... |
| мерак - мн. мераци, (два) мерака, м. Разг. Силно желание за нещо, страст за нещо; копнеж, стремеж. Имам мерак за нова къща. • Хвърлям мера... |
| мерач - мн. мерачи, м. 1. Човек, който измерва. 2. Войник, който насочва артилерийско оръдие и се прицелва. |
| мираж - мн. миражи, (два) миража, м. 1. Оптическо явление (обикновено в пустинята), състоящо се в поява на хоризонта на лъжливи изображени... |
| мирта - мн. мирти, ж. Мирт. |
| мярка - мн. мерки, ж. 1. Мяра. 2. Единица за измерване. Мярка за дължина. 3. Размер. Дрехите не са моята мярка. 4. Средство за осъществява... |