мн. угодници, м. 1. Човек, който угодничи; ласкател, мазник. 2. Според религиозните представи — светец, праведник, служител на бога. Божи угодник.
Съновник: Угаждане, угодник, угаждаш
ли някому в съня си, трябва да имаш повече вяра в собствените си сили. на теб ако ти угаждат, пази се от лесни и бързи победи. ако сънуваш, че угаждаш сам на себе си, прекалената ти самостоятелност и независимост могат да ти изиграят лоша шега.