убе - Намерени са 29 думи от търсенето |
кубе - мн. кубета, ср. Външната изпъкнала (обикн. кълбовидна) част на купола на църква. Църква със златни кубета. |
рубе - мн. рубета, ср. Остар. Малка златна турска пара. |
губер - мн. губери, (два) губера, м.Дебело вълнено покривало с дълги влакна. |
убедя - убедиш, мин. св. убедих, мин. прич. убедил, св. — вж. убеждавам. |
субект - мн. субекти, (два) субекта, м. 1. Спец. Във философията — същество, което целесъобразно осъзнава обективния свят и му въздейства. ... |
убеден - убедена, убедено, мн. убедени, прил. 1. Който е твърдо уверен, сигурен в нещо. Убеден е, че трябва да следва право. 2. Който е твъ... |
губерка - мн. губерки, ж.Дебела игла с широко ухо за шиене на по-груби тъкани. |
загубен - загубена, загубено, мн. загубени, прил. 1. Който е изчезнал, който е на неизвестно място. Намерих загубения ключ. 2. Прен. Пропадн... |
огрубея - огрубееш, мин. св. огрубях, мин. прич. огрубял, св. — вж. огрубявам. |
пагубен - пагубна, пагубно, мн. пагубни, прил. Много вреден, гибелен, съкрушителен. Пагубна страст. // същ. пагубност, пагубността, ж. |
рубеола - само ед. Заразна болест - вид шарка. |
убежище - мн. убежища, ср. 1. Място, което може да скрие и да предпази от беда; подслон, покрив, скривалище. Търся убежище при родителите си... |
загрубея - загрубееш, мин. св. загрубях, мин. прич. загрубял, св. — вж. загрубявам. |
разубедя - разубедиш, мин. св. разубедих, мин. прич. разубедил, св. — вж. разубеждавам. |
губерния - мн. губернии, ж.Истор. Най-голямата административно-териториална единица в Русия до 30-те години на XX век и същото в България в п... |
пубертет - само ед. Възраст на половото съзряване на човека. // прил. пубертетен, пубертетна, пубертетно, мн. пубертетни. |
убеждавам - убеждаваш, несв. и убедя, св.; кого, в какво. Карам да повярва в нешо, да се съгласи с мене; увещавам, скланям. Убедих я в правилн... |
убеждение - мн. убеждения, ср. 1. Впечатление, мнение; съзнание, увереност. Останах с убеждение, че работата не ти харесва. Моето убеждение е,... |
губернатор - мн. губернатори, м.1. Управител на колония.2. Истор. Управител на губерния в царска Русия. |
предубеден - предубедена, предубедено, мн. предубедени, прил. 1. Който показва предубеждение. Предубеден човек. 2. Който съдържа предубеждение.... |