| разс - Намерени са 67 думи от търсенето |
|---|
| раз- - представка. В състава на глаголи със значение: 1. Разпространение на действието в различни посоки центробежно, напр.: разбягвам се... |
| разсад - само ед. Поникнали нагъсто млади стръкчета от културно растение, които после се пресаждат. |
| разсея - разсееш, мин. св. разсеях и разсях, мин. прич. разсеял и разсял, св. — вж. разсейвам. |
| разсол - само ед. 1. Кисело зеле. 2. Саламура. 3. Варено и осолено месо. |
| разсъдя - разсъдиш, мин. св. разсъдих, мин. прич. разсъдил, св. — вж. разсъждам. |
| разсъня - разсъниш, мин. св. разсъних, мин. прич. разсънил, св. — вж. разсънвам. |
| разсадя - разсадиш, мин. св. разсадих, мин. прич. разсадил, св. — вж. разсаждам. |
| разсека - разсечеш, мин. св. разсякох, мин. прич. разсякъл, св. — вж. разсичам. |
| разселя - разселиш, мин. св. разселих, мин. прич. разселил, св. — вж. разселвам. |
| разсеян - разсеяна, разсеяно, мн. разсеяни, прил. 1. Който не се е съсредоточил, концентрирал; заплеснат, невнимателен. 2. За светлина — кой... |
| разсипя - разсипеш, мин. св. разсипах, мин. прич. разсипал, св. — вж. разсипвам. |
| разслоя - разслоиш, мин. св. разслоих, мин. прич. разслоил, св. — вж. разслоявам. |
| разсмея - разсмееш, мин. св. разсмях, мин. прич. разсмял, св. — вж. разсмивам. |
| разсъдък - само ед. Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разум. Помрачен разсъдък. |
| разсърдя - разсърдиш, мин. св. разсърдих, мин. прич. разсърдил, св. — вж. разсърдвам. |
| разсейки - само мн. Спец. В медицината — метастази. |
| разсилен - разсилният, разсилния, мн. разсилни, м. Остар. Човек, който прислужва в учреждение. |
| разсилна - мн. разсилни, ж. Жена разсйлен. |
| разсичам - разсичаш, несв. и разсека, св.; какво. 1. Деля на две части чрез сечене. Разсичам дърво. 2. Разделям, разрязвам, прорязвам. Реката... |
| разслабя - разслабиш, мин. св. разслабих, мин. прич. разслабил, св. — вж. разслабвам. |