наговаряш, несв. и
наговоря. 1.
Какво, на
кого. С говорене
изричам много неща, като обвинявам или клеветя някого, приписвам му качества. Наговорих му какво ли не. 2. Разг. Кого. Убеждавам с думи, уговарям да извърши нещо, придумвам. Наговарям го да излезем на разходка. — наговарям се/ наговоря се. 1. Говоря до пълно насищане. 2. Само мн. Уговаряме се да извършим нещо заедно (обикн. лошо). Наговорихме се да я излъжем.