мн. монополи, (два) монопола, м. 1.
Само ед. Изключително
право за
производство или
продажба на
нещо. Държавен монопол. 2. Обединение, което съсредоточава в себе си по-голямата част от едно производство и пласмента на продукцията. Тютюнев монопол. 3. Прен. Само ед. Обикн. неодобрително. Изключително право, привилегия. Това не е монопол само на група лица. Установявам монопол. Имам монопол.