само ед. Спец. 1. Дял от физиката,
който изучава движението на телата и причините за движението. 2.
Отрасъл на техниката, който се занимава с построяване на машини и ремонта им. Приложна
механика. • Небесна механика.
Наука за движението на небесните тела. • Фина механика. Производство на малки машини (телефони, фотоапарати, пишещи машини и др.).