трев - Намерени са 18 думи от търсенето |
трем - тремът, трема, мн. тремове, (два) трема, м. 1. Покрито отворено място пред стаите на къща; пруст. 2. Отворено преддверие на църква... |
трен - тренът, трена, мн. тренове, (два) трена, м. Остар. Влак. |
трева - мн. треви, ж. 1. Съвкупност от диви ниски растения с тънки и слаби стъбла, не храсти. Трева е покрила пътеката. Зелена трева. Скуб... |
тревен - тревна, тревно, мн. тревни, прил. Който се отнася до трева. Тревна площ. Тревна растителност. |
затревя - затревиш, мин. св. затревих, мин. прич. затревил, св. — вж. затревявам. |
тревога - мн. тревоги, ж. 1. Безпокойство, страх от предстояща опасност; грижа. Тревога за бъдещето. Създава ми тревоги. 2. Сигнал и положен... |
тревожа - тревожиш, мин. св. тревожих, мин. прич. тревожил, несв.; кого/ какво. Създавам, предизвиквам тревоги у някого. Тревожа родителите ... |
тревист - тревиста, тревисто, мн. тревисти, прил. 1. Който е покрит с трева; тревясал. Тревист двор. 2. Който по вид наподобява трева. Треви... |
затревея - затревееш, мин. св. затревях, мин. прич. затревял, св. — вж. затревявам. |
тревясам - тревясаш, св. — вж. тревясвам. |
тревожен - тревожна, тревожно, мн. тревожни, прил. 1. Който изпитва тревога; разтревожен. Тревожна майка. 2. Който съдържа и/или изразява тре... |
тревясвам - тревясваш, несв. и тревясам, св. 1. Покривам се с трева, обраствам с трева. Пътеката е тревясала. 2. За насаждение — обхваща ме тр... |
тревояден - тревоядна, тревоядно, мн. тревоядни, прил. Тревопасен. |
затревявам - затревяваш, несв. и затревя, св.; какво. Засявам площ с трева. // прил. затревен, затревена, затревено, мн. затревени. |
разтревожа - разтревожиш, мин. св. разтревожих, мин. прич. разтревожил, св. — вж. разтревожвам. |
тревопасен - тревопасна, тревопасно, мн. тревопасни, прил. За животно — който се храни с трева. Кравата е тревопасно животно. |
разтревожен - разтревожена, разтревожено, мн. разтревожени, прил. Който е обхванат от тревога и изразява тревога. Разтревожени родители. |
разтревожвам - разтревожваш, несв. и разтревожа, св.; кого/ какво. Предизвиквам тревога. Разтревожихме децата. — разтревожвам се/разтревожа се. З... |