Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

д--а-- - Намерени са 18 думи от търсенето
досада - само ед. Чувство на неудовлетворение, отегчение, скука. Обхваща ме досада. // прил. досаден, досадна, досадно, мн. досадни. Досадн...
дебати - само мн. Продължително обсъждане на въпрос; прения, разисквания. Парламентарни дебати. Бурни дебати.
декада - мн. декади, ж. 1. Промеждутък от време, обхващащ десет дни; десетдневка. 2. Съвкупност от десет еднакви предмета, лица и др.
десант - мн. десанти, (два) десанта, м. 1. Стоварване на войски върху чужда територия. Военен десант. 2. Войските, които са стоварени на вр...
детайл - мн. детайли, (два) детайла, м. 1. Относително самостоятелна съставна част на нещо; елемент, подробност. Някои детайли в картината ...
диване - мн. диванета, ср. Разг. Глупав човек; дивак, наивник. Къде гледаш бе, диване!
дизайн - само ед. Художествено проектиране и оформяне на различни изделия с оглед на повишаване на естетическата им стойност.
диканя - мн. дикани, ж. Истор. Дървен земеделски уред, използван в миналото за вършеене на харман, който се тегли от кон.
динамо - мн. динама, ср. Устройство, което преобразува механичната енергия на въртенето в електрическа; генератор на постоянен ток.
дисаги - само мн. Скачени в горния си край две торби, които се премятат през рамо или върху седло на впрегнато животно. • Като агне в дисаг...
дишане - мн. дишания ср. 1. Само ед. Поемане и изпускане на въздух с белите дробове или с други специализирани органи като непрекъснат физи...
добави - добавиш, мин. св. добавих, мин. прич. добавил, св. — вж. добавям.
докажа - докажеш, мин. св. доказах, мин. прич. доказал, св. — вж. доказвам.
докато - съюз. 1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, чието действие се извършва едновременно с действието на гла...
докача - докачиш, мин. св. докачих, мин. прич. докачил, св. — вж. докачам.
долазя - долазиш, мин. св. долазих, мин. прич. долазил, св. — вж. долазвам.
досадя - досадиш, мин. св. досадих, мин. прич. досадил, св. — вж. досаждам.
духало - мн. духала, ср. 1. Приспособление за раздухване на огън (обикн. кожен мях). 2. Тръбичка, цев, през която се надува духов инструмен...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: