клатиш, мин. св. клатих, мин. прич. клатил, несв.; кого/ какво. Люшкам насам-натам около една опорна точка. Клатя дърво. Клатя глава. — клатя се. 1. Люшкам се насам-натам около една опорна точка. Листата на дърветата се клатят. 2. Преставам да бъда здрав, устойчив, движа се насам-натам. Зъбът ми се клати. Къщата се клати. 3. Вървя, като се олюлявам; движа се прекалено бавно. Старият автобус се клати дълго по планинските завои. Цял час се клатя от центъра до вкъщи. • Клатя си краката. Разг. Не работя нищо, безделнича.

wag