мн. имена, ср. 1. Наименование на човек от раждането му. Името му е Иван. Как ти е името, момче? 2. Наименование на животно. Едната котка има име Джина, другата Хана, а малкото коте — Едгар. 3. Собствено название на географски, исторически и др. обекти. Името на града е Плевен. Тази планета е с име Луна. 4. Название на нещо. Името на болестта не ми е известно. 5. Обществено мнение за човек; репутация. Имам добро име. Той е голямо име в науката. 6. Спец. В граматиката — граматически класове от думи за означаване на предмети, качества или количества. Съществително име. Числително име. • В името на (някого). Заради; за честта на. • Излиза/излезе ми име (на някакъв). Създава се мнение за мене, че съм някакъв. Излезе ми име, че съм добър. • Лично име. Името, дадено при раждането. • Фамилно име. Името на фамилията.
Съновник: Име
ако чуеш в съня си, ще получиш вест. ако е твоето име, ще ти възложат голяма отговорност. ако пишеш нечие име, пази се от пристрастия и проява на лично отношение. ако някой чете списък с имена, между които споменава и твоето име, ще те замесят в скандал. ако сънуваш името си, написано във вестник, ще се радваш на публична известност.имейл