изтънчена, изтънчено, мн. изтънчени, прил. 1.
Който е фин,
изящен,
изискан. Изтънчена външност. Изтънчени маниери. 2. Който е направен с
вещина,
майсторство; изискан. Майстор на изтънчени дърворезби. Изтънчени ястия. 3. За мъчение — който е коварен, особено жесток.