изостряш, несв. и
изостря, св. 1.
Какво.
Правя остър. Изостри пръчката. 2. Прен. Правя да стане по-силно
чувство, качество, ум, мисъл. Сладкото изостри жаждата му. Много пари изострят алчността. Опитът изостря мисълта. 3. Прен. Правя криза, конфликт да стане по-остър, по-силен. — изострям се/изостря се. 1. Добивам заострена или издължена форма. Отслабна, носът му се изостри. Лицето му се изостри от напрежението. 2. Прен. За чувство, усещане — ставам по-силен. Болката се изостри. 3. Прен. За явление, положение, криза — ставам по-силен в проявата си. Кризата се изостри. Конфликтът се изостри. // същ. изостряне, ср.