само ед. Временно затихване на всичко шумно и динамично (буря, вятър; шум, глъчка; спор; на бой, война и др.). Настъпи затишие на вятъра. През нощта имаше затишие на боевете. • Затишие пред буря. Затихване, когато се очаква нещо да избухне, да се разрази.
Съновник: Затишие
внезапно затишие в съня е лош знак: предстои ти период, пълен с неизвестности и промени.