ата - Намерени са 174 думи от търсенето |
аба - мн. аби.1. Дебел вълнен плат.2. Връхна мъжка дреха от този плат. |
ага - мн. аги.Истор. Почетно звание, което българите по време на турското робство дават на високопоставен турчин. |
ала - съюз. Но. |
ама - съюз. Но, обаче. |
аха - 1. За потвърждение, изразено мимоходом.2. За означаване, че едно действие почти е щяло да стане или почти ще стане, но не става. |
ара - (бразил. ara)Зоол. Едър южноамерикански папагал с ярка окраска. |
ето - част. 1. За посочване или за подсилване при посочване на нещо, което е в обсега на говорещото лице. Ето моята стая! Ето виж! 2. За... |
юта - само ед. 1.Храстовидно тропическо влакнодайно растение, чиито влакна се употребяват за тъкани, въжета, чували и др. 2.Влакната на ... |
от- - представка. I. В състава на глаголи със значение: 1. Чрез действието се откъсва, отделя част от нещо: отхапвам, отчупвам, отсичам,... |
ято - мн. ята, ср.1. Група птици, които се движат заедно; орляк. Лястовичите ята отлитат на юг.2. Прен. Група хора, обикновено деца. Дец... |
вата - само ед.1. Подплънка от памук на дреха.2. Влакнеста маса на пластове. Стъклена вата. |
дата - мн. дати, ж. 1. Точно означен момент, календарно време на някое събитие. На коя дата е рожденият ти ден? Коя дата сме днес? 2. Важ... |
рата - само ед. Вноска за погасяване на дълг. |
атака - мн. атаки.1. Стремително въоръжено нападение на войските на противника.2. Прен. Бързо и решително настъпление, нападка (в спор,в с... |
аташе - мн. аташета.Лице от дипломатическа мисия, назначено да се занимава с определен кръг въпроси. Военен аташе. |
батак - мн. батаци, (два) батака.1. Разг. Кално място, тиня, блато.2. Прен. Неразбория, бъркотия, хаос.3. Остар. Несъбираеми парични дълго... |
батат - (исп. batata)Бот. Топлолюбиво едногодишно растение с грудки като картофите; сладки картофи. Jpomoea batatas. |
врата - мн. врати, ж.1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена, ограда, през който се влиза и излиза.2. Сами... |
затая - затаиш, мин. св. затаих, мин. прич. затаил, св. — вж. затаявам. |
катар - само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на орган. Катар на горните дихателни пътища. |