Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ище - Намерени са 97 думи от търсенето
още - нареч. 1. Повече; допълнително, в добавка към наличното. Купих още книги. 2. И досега, и в настоящия момент (действието продължава...
име - мн. имена, ср. 1. Наименование на човек от раждането му. Името му е Иван. Как ти е името, момче? 2. Наименование на животно. Еднат...
ищец - мн. ищци, м. Спец. В юриспруденцията — физическо или юридическо лице, което предявява иск към някого чрез съда.
пищен - пищна, пищно, мн. пищни, прил. Разкошен, великолепен, богат. Пищни форми. Пищни фрази. // същ. пищност, пищността, ж.
хищен - хищна, хищно, мн. хищни, прил. 1. За животно — който се храни с други животни. Хищен орел. 2. Прен. Който прилича на такова животн...
огнище - мн. огнища, ср. 1. Място, където се пали огън. Пламъкът на огнището осветяваше цялата стая. 2. Прен. Бащин дом, родна къща. 3. Пре...
капище - мн. капища, ср. Истор. През езическия период - храм или светилище.
нищета - само ед. Бедност, сиромашия. Живее в нищета.
пасище - мн. пасища, ср. Място, определено за пасене на добитък.
халище - мн. халища, ср. Дебела вълнена черга за постилане или завиване; китеник. Пъстри халища.
хорище - мн. хорища, ср. Истор. Място в селище, където са се играели на празник хора.
бунище - мн. бунища.Място, където се изхвърлят тор, смет и други боклуци.
женище - мн. женища, ср. 1. Едра, снажна или дебела жена (в 1 знач.). 2. Лоша, свадлива жена (в 1 знач.).
жилище - мн. жилища, ср. 1. Помещение, предназначено за живеене — къща, апартамент. Строя си жилище. 2. Място, пригодено за живеене. Правя ...
игрище - мн. игрища, ср. Оградено, снабдено със съоръжения място за спортна игра. Игрище за волейбол.
летище - мн. летища, ср. Комплекс от специално подготвено равно място, съоръжения и уредби за излитане и кацане, поддържане и съхраняване н...
сечище - мн. сечища, ср. 1. Част от гора, определена за изсичане. 2. Място, в което дърветата са изсечени. В сечището растяха диви ягоди.
селище - мн. селища, ср. 1. Населено място. 2. Разг. Парцел в населено място, застроен или предвиден за строеж.
градище - мн. градища, ср.Място, където има развалини, останки от древни постройки, крепости.
пълчище - мн. пълчища, ср. Обикн. мн. Неподредена, многолюдна тълпа (обикновено за войска); паплач, орда, сган.
страници: 1 2 3 4 5
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: