подс - Намерени са 55 думи от търсенето |
под- - представка. В състава на: I. Глаголи със значение: 1. Действие отдолу или отвътре на нещо, напр. подгъвам, подкастрям, подкопавам,... |
пояс - мн. пояси, (два) пояса, м. 1. Истор. Специално изтъкано домашно платно за опасване около кръста. Навивам пояс. 2. Широка ивица от ... |
подстъп - мн. подстъпи, м. Обикн. мн. Удобни места, през които може да се стигне по-лесно до определена цел. Подстъпите към Шипка. |
подсуша - подсушиш, мин. св. подсуших, мин. прич. подсушил, св. - вж. подсушавам. |
подсека - подсечеш, мин. св. подсякох, мин. прич. подсякъл, св. — вж. подсичам. |
подсетя - подсетиш, мин. св. подсетих, мин. прич. подсетил, св. — вж. подсещам. |
подсиля - подсилиш, мин. св. подсилих, мин. прич. подсилил, св. — вж. подсилвам. |
подскок - мн. подскоци, (два) подскока, м. Лек скок нагоре; подскачане. |
подслон - мн. подслони, (два) подслона, м. 1. Покрито място за добитък; сайвант. 2. Прен. Само ед. Убежище. Давам подслон. Търся подслон. |
подсоля - подсолиш, мин. св. подсолих, мин. прич. подсолил, св. — вж. подсолявам. |
подсъден - подсъдна, подсъдно, мн. подсъдни, прил. Който подлежи на съдене. // същ. подсъдност, подсъдността, ж. |
подсъдим - подсъдимият, подсъдимия, мн. подсъдими, м. Лице, което съдят; обвиняем. |
подсещам - подсещаш, несв. и подсетя, св.; кого. 1. Казвам на някого нещо, за да му помогна да си спомни или за да му припомня. 2. Насочвам к... |
подсичам - подсичаш, несв. и подсека, св.; какво. 1. Сека нещо в долния край. 2. Сека, пресичам малко под върха; засичам. — подсичам се/ подс... |
подскажа - подскажеш, мин. св. подсказах, мин. прич. подсказал, св. — вж. подсказвам. |
подскоча - подскочиш, мин. св. подскочих, мин. прич. подскочил, св. — вж. подскачам. |
подсладя - подсладиш, мин. св. подсладих, мин. прич. подсладил, св. — вж. подслаждам. |
подслоня - подслониш, мин. св. подслоних, мин. прич. подслонил, св. — вж. подслонявам. |
подсторя - подсториш, мин. св. подсторих, мин. прич. под сторил, св. — вж. подсторвам. |
подсъдима - мн. подсъдими, ж. Жена, която съдят; обвиняема. |