дива, диво, мн. диви, прил. 1.
Който се намира в първобитно
състояние, нецивилизован. Диви племена. 2. Който не е култивиран или опитомен. Дива
круша. Див
заек. Дива
местност. 3. Много буен, необуздан, груб. Див нрав. Дива река. 4. Глупав, безсмислен, странен, нелеп. Диво предложение. 5. За човек — който не умее да общува, живее сам; прост, саможив. Див човек. 6. Прен. Много силен, неудържим. Дива страст. Див възторг. 7. Прен. За музика, мелодия, танц — с много бърз ритъм страстен, динамичен. Дива песен. • Дива котка. Хищен горски бозайник от семейството на котките с ръждива козина. • Дива кокошка. Яребица. • Дива свиня. Глиган. • Див петел. Опърничав, неразбран човек.
Ако видиш насън, значи да се пазиш от болести. себе си ако сънуваш като дивак, чакат те многобройни главоболия и разправии.