| к-т-- - Намерени са 18 думи от търсенето |
|---|
| кътен - кътна, кътно, мн. кътни, прил. • Кътен зъб. Кътник. |
| катър - мн. катъри, (два) катъра, м. Домашно животно, кръстоска между магарица и жребец, което се използва за пренасяне на товари. // прил... |
| кътам - къташ. несв. Разг. 1. Какво. Пестя, отделям, крия. Кътам малко пари за всеки случай. Кътам олиото. 2. Какво/кого. Пазя, грижа се. ... |
| катод - мн. катоди, (два) катода, м. Спец. Във физиката — електрод в електрически уред, свързан с отрицателния полюс на източника. |
| котак - мн. котаци, (два) котака, м. Котарак. |
| котва - мн. котви, ж. Тежко метално приспособление с извити остри краища, окачено на верига, което се забива на дъното и задържа плавателе... |
| котел - мн. котли, (два) котела, м. 1. Голям меден домашен съд с разширено дъно и дръжка отгоре за носене и топлене на вода. 2. Закрит съд... |
| котка - мн. котки, ж. 1. Домашен бозайник с вид на малък тигър и с инстинкт да лови мишки. Котката мяука. Котката ближе козината си. 2. Пр... |
| катер - мн. катери, (два) катера, м. Малък кораб за къси разстояния. Спасителен катер. Военен катер. |
| китка - мн. китки, ж. 1. Разг. Снопче цветя. Китка здравец. 2. Снопче, обикн. завързано, от зелени подправки, зеленчуци, билки и др. Китка... |
| катар - само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на орган. Катар на горните дихателни пътища. |
| катет - мн. катети, (два) катета, м. Всяка от страните на правоъгълен триъгълник, които образуват прав ъгъл. |
| катил - мн. катили, м. Пренебр. Престъпник; готов на всякакво престъпление човек. Катилите на мафията. |
| катун - мн. катуни, (два) катуна, м. 1. Временен стан с палатки на цигани през лятото. Тук-там край пътя се виждаха катуни. 2. Всички цига... |
| китап - мн. китапи, (два) китапа, м. Разг. Документ. Чел си много, но нямаш китап. |
| кутре - мн. кутрета ср. 1. Малкият пръст на ръката. 2. Малко кученце. |
| кутия - мн. кутии, ж. Неголям съд с капак от дърво, картон и др. Пощенска кутия. Цигарена кутия. • Като от кутия изваден. Разг. Хубаво обл... |
| китен - китна, китно, мн. китни, прил. 1. За място, местност — който е с буйна растителност. Китно балканско село. 2. Който е с много багр... |