вирееш, мин. св. вирях, мин. прич. вирял.1. За
растение —
раста.
Къде виреят бананите?2. Разг. За
човек,
животно — развивам се, чувствам се добре. Не вирее това дете.3. Прен. Разпространявам се, намирам почва (обикн. за вегативно явление). Тук виреят всякакви болести.