| Буква П |
|---|
| посетителка - мн. посетителки, ж. Жена посетител. |
| посетя - посетиш, мин. св. посетих, мин. прич. посетил, св. — вж. посещавам. |
| посещавам - посещаваш, несв. и посетя, св.; кого/какво. Отивам при някого или някъде. Посещавам приятели. Посещавам киното. Посещавам изложба.... |
| посещаемост - посещаемостта, само ед., ж. Честота на посещенията. Висока посещаемост. |
| посещение - мн. посещения, ср. Отиване при някого или някъде; посещаване. |
| посея - посееш, мин. св. посях и посеях, мин. прич. посял и посеял, св. — вж. посявам. |
| посивея - посивееш, мин. св. посивях, мин. прич. посивял, св. — вж. посивявам. |
| посивявам - посивяваш, несв. и посивея, св. 1. Ставам сив. 2. Косите ми стават сиви. |
| посипвам - посипваш, несв. и посипя, св.; какво, с какво. Сипвам по повърхността на нещо. — посипвам се/посипя се. За нещо ситно — пръскам се... |
| посипя - посипеш, мин. св. посипах, мин. прич. посипал, св. — вж. посипвам. |
| посичам - посичаш, несв. и посека, св. 1. Какво/ кого. Наранявам чрез удар с тежък остър предмет. Посичам си крака. 2. Кого/какво. Убивам мн... |
| поскъпвам - поскъпваш, несв. и поскъпна, св. Ставам по-скъп. Хлябът поскъпва. |
| поскъпна - поскъпнеш, мин. св. поскъпнах, мин. прич. поскъпнал, св. - вж. поскъпвам. |
| поскъпя се - поскъпиш се, мин. св. поскъпих се, мин. прич. поскъпил се, св. — вж. поскъпявам се. |
| поскъпявам се - поскъпяваш се, несв. и поскъпя се, св. Проявявам скъперничество в единичен случай. |
| послание - мн. послания, ср. 1. Официално обръщение към някого под формата на писмо. 2. Разг. Ирон. Дълго писмо. |
| посланик - мн. посланици, м. 1. Човек, който представлява своята страна в чужда. 2. Пратеник, емисар. Посланик за мир. // прил. посланически,... |
| посланичество - мн. посланичества, ср. Група лица, които са изпратени някъде с държавна цел. |
| после - нареч. След това, след известно време; сетне. |
| последвам - последваш, св. 1. Кого/какво. Тръгвам наскоро или веднага след някого или след нещо. Жената последва мъжа си. 2. За събития, дейст... |
| последен - последна, последно, мн. последни, прил. 1. Който е най-отзад, най-накрая, след който няма друг. Последен ден на лятото. Последно и... |
| последица - мн. последици, ж. Нещо, което следва, произтича от някакво действие или състояние; резултат. Последици от болест. |
| последовател - последователят, последователя, мн. последователи, м. Човек, който следва някакво учение или примера на някого. Последовател на Буд... |
| последователен - последователна, последователно, мн. последователни, прил. 1. Който непрекъснато следва един след друг. Последователни етапи на раб... |
| последователка - мн. последователки, ж. Жена последовател. |
| последствие - мн. последствия, ср. Последица. • Оставям (нещо) без последствия. Не удовлетворявам (молба, искане и др.). |
| послепис - само ед. Послеслов. |
| послеслов - само ед. Последната част от художествено произведение, която съдържа заключителните думи на автора; епилог. |
| послесловие - мн. послесловия, ср. Послеслов. |
| послешен - послешна, послешно, мн. послешни, прил. Разг. Който става по-късно, по-после по отношение на някакво действие; по-късен, следващ. |
| пословица - мн. пословици, ж. Кратък фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно изречение. |
| пословичен - пословична, пословично, мн. пословични, прил. Който е известен, прочут, знае се от много хора. Пословично трудолюбие. |
| послужа - послужиш, мин. св. послужих, мин. прич. послужил, св. — вж. послужвам. |
| послужвам - послужваш, несв. и послужа, св.; на кого/на какво. Служа, необходим съм в определен случай с конкретна цел. Ще ми послужиш за прим... |
| послушам - послушаш, св. — вж. послушвам. |
| послушание - само ед. Проява на послушен. |
| послушвам - послушваш, несв. и послушам, св. 1. Какво/кого. Слушам малко, за кратко време. Послушай вятъра в комина. 2. Кого. Слушам, покорява... |
| послушен - послушна, послушно, мн. послушни, прил. Който се покорява, изпълнява съвети, слуша. Послушно дете. |
| послушник - мн. послушници, м. Човек, който се готви да стане монах. |
| послушница - мн. послушници, ж. Жена послушник. |