| Буква П |
|---|
| пъпкуване - само ед. 1. Период в развитието на растенията, през който се образуват пъпки. 2. Начин за размножаване на клетките у низши организ... |
| пъпля - пъплеш и пъплиш, мин. св. пъплах и пъплих, мин. прич. пъплал и пъплил, несв. 1. За насекомо — лазя, пълзя. Мравката пъпле по стена... |
| пъпчасам - пъпчасаш, св. — вж. пъпчасвам. |
| пъпчасвам - пъпчасваш, несв. и пъпчасам, св. Разг. По лицето или по тялото ми се появяват пъпки. |
| пъпчив - пъпчива, пъпчиво, мн. пъпчиви, прил. По който има (много) пъпки (във 2 и 3 знач.). Пъпчиво лице. // същ. пъпчивост, пъпчивостта, ж... |
| първак - първаци, (два) първака, м. Първата ракия, която изтича от казана. |
| първаче - мн. първачета, ср. Умал. 1. Първо дете. 2. Първокласник. |
| първенец - мн. първенци, м. 1. Издигнат, известен човек в определено населено място. Селски първенци. 2. Човек или отбор, първи по резултати ... |
| първенка - мн. първенки, ж. Жена първенец. |
| първенство - мн. първенства, ср. 1. Само ед. Положение на първенец. 2. Състезание, на което се излъчва първенец в определена област на спорта; ... |
| първескиня - мн. първескини, ж. Жена или женско животно, които раждат за първи път. |
| първи - първа, първо, мн. първи, числ. Като прил. 1. Който е в началото, пред който няма друг по място, качества, положение, известност и ... |
| първичен - първична, първично, мн. първични, прил. 1. Първоначален, изходен. Първичен инстинкт. 2. Който служи за основа в изграждането на ня... |
| първо - нареч. Най-напред, преди всичко, в началото. Ще отида първо за хляб. |
| първобитен - първобитна, първобитно, мн. първобитни, прил. 1. Който се отнася към най-старата епоха от развитието на човечеството. Първобитно о... |
| първобитнообщинен - първобитнообщинна, първобитнообщинно, мн. първобитнообщинни, прил. Който се отнася до първобитната организация на обществото в общ... |
| първобългарин - мн. първобългари, м. Прабългарин. |
| първовенчан - първовенчана, първовенчано, мн. първовенчани, прил. Който пръв е увенчан с корона или с митра. |
| първожрец - мн. първожреци, м. Първият по сан сред жреците. |
| първожрица - мн. първожрици, ж. Първата по сан сред жриците. |
| първоизточник - мн. първоизточници, (два) първоизточника, м. Първият източник на сведения. Сверявам с първоизточника на хипотезата. |
| първокачествен - първокачествена, първокачествено, мн. първокачествени, прил. Който има най-висшето качество. Първокачествена стока. Първокачествен... |
| първокласен - първокласна, първокласно, мн. първокласни, прил. 1. Който се отнася до първа класа. Първокласен вагон. 2. Прен. Който е най-добър ... |
| първокласник - мн. първокласници, м. Ученик в първи клас; първолак, първолаче, първаче. |
| първокласничка - мн. първокласнички, ж. Момиче първокласник. |
| първолак - мн. първолаци, м. Първокласник. |
| първолаче - мн. първолачета, ср. Умал. Първолак. |
| първом - нареч. Първо. |
| първомайстор - мн. първомайстори, м. Най-добрият майстор в занаята. |
| първоначален - първоначална, първоначално, мн. първоначални, прил. Най-първи, който предшества всички други. Първоначален разказ. Първоначално об... |
| първообраз - мн. първообрази, м. Първоначален образ, вид на нещо; оригинал. |
| първопрестолен - първопрестолна, първопрестолно, мн. първопрестолни, прил. Който се отнася до първата столица. |
| първопричина - само ед. Основна, най-важна причина. |
| първоразреден - първоразредна, първоразредно, мн. първоразредни, прил. Първокласен, първостепенен. |
| първороден - първородна, първородно, мн. първородни, прил. Който е роден първи от децата в семейството. |
| първородство - само ед. 1. Състояние на първороден. 2. Привилегии на първороден син да наследява. |
| първосвещеник - мн. първосвещеници, м. Първи по сан свещеник; първожрец. // прил. първосвещенически, първосвещеническа, първо-свещеническо, мн. пъ... |
| първостепенен - първостепенна, първостепенно, мн. първостепенни, прил. Който е на първо място, с първа степен по качество, важност. Първостепенна ... |
| пъргав - пъргава, пъргаво, мн. пъргави, прил. 1. Подвижен и бърз. Пъргаво дете. 2. Който за малко време свършва много работа; сръчен, раб... |
| пъргавина - само ед. Качество или проява на пъргав. Голяма пъргавина. |