| Буква П |
|---|
| пневмония - мн. пневмонии, ж. Спец. В медицината — възпаление на белите дробове. Двустранна пневмония. |
| по - предлог. 1. За движение върху повърхност в разни посоки или за движение в определени рамки, където се извършва нещо. Вървя по улиц... |
| по- - представка. В състава на глаголи със следните значения. 1. Извършване на действието в малка степен, за кратко време или от време н... |
| поанта - мн. поанти, ж. Спец. Дума или израз, които подчертават мисъл или които служат за завършек на художествено произведение и отправят ... |
| побащим - мн. побащими, м. Разг. Лице, което замества бащата в сватбените обреди. |
| победа - мн. победи, ж. Успех, надмощие при състезание, битка, борба. // прил. победен, победна, победно, мн. победни. Победни песни. • Пир... |
| победен - победена, победено, мн. победени, прил. Който е претърпял поражение; който е загубил. |
| победител - победителят, победителя, мн. победители, м. Човек, който е спечелил победа. |
| победителка - мн. победителки, ж. Жена победител. |
| победя - победиш, мин. св. победих, мин. прич. победил, св. — вж. побеждавам. |
| побеждавам - побеждаваш, несв. и победя, св. 1. Кого. Спечелвам победа. Победих всички. 2. Прен. Какво/кого. Преодолявам, надмогвам. Победих сл... |
| побелея - побелееш, мин. св. побелях, мин. прич. побелял, св. — вж. побелявам. |
| побелявам - побеляваш, несв. и побелея, св. Ставам бял. Покривите на къщите побеляха. |
| побера - побереш, мин. св. побрах, мин. прич. побрал, св. — вж. побирам. |
| побеснея - побеснееш, мин. св. побеснях, мин. прич. побеснял, се. — вж. побеснявам. |
| побеснявам - побесняваш, несв. и побеснея, св. 1. Ставам бесен, хваща ме бяс. Ухапа го бясно куче и побесня. 2. От какво. Ставам като бесен от ... |
| побивам - побиваш, несв. и побия, св. 1. Какво. Забивам да стои прав; забучвам. Побих знамето на върха. 2. Кого. Забивам на кол. Старците ги... |
| побирам - побираш, несв. и побера, св.; какво. Вмествам (в себе си); изпълвам (се). Не можах да побера целия багаж в куфарите. • Главата/ ум... |
| побия - побиеш, мин. св. побих, мин. прич. побил, св. — вж. побивам. |
| побледнея - побледнееш, мин. св. побледнях, мин. прич. побледнял, св. — вж. побледнявам. |
| побледнявам - побледняваш, несв. и побледнея, св. Ставам бледен. Побледнявам от страх. |
| поблъскам - поблъскаш, св. — вж. поблъсквам. |
| поблъсквам - поблъскваш, несв. и поблъскам, св.; кого/какво. Блъскам малко или от време на време. - поблъсквам се/поблъскам се. Мъча се известн... |
| побой - побоят, побоя, мн. побои, (два) побоя, м. Бой (в 1 знач.) с голяма сила над някого. Оживя след голям побой. |
| побойник - мн. побойници, м. Човек, който обича да се бие и често се бие. Детето расте голям побойник. // прил. побойнически, побойническа, п... |
| побойница - мн. побойници, ж. Жена побойник. |
| побойничество - само ед. Дейност на побойник. |
| поболея се - поболееш се, мин. св. поболях се, мин. прич. поболял се, св. — вж. поболявам се. |
| поболявам се - поболяваш се, несв. и поболея се, св. 1. Разболявам се. 2. Прен. От какво. Изнемогвам, изнемощявам. Поболях се от срам. |
| поборник - мн. поборници, м. 1. Истор. Борец за освобождение от турско робство. 2. Смел и настъпателен участник в обществения живот. Поборник... |
| поборница - мн. поборници, ж. Жена поборник. |
| поборничество - само ед. Дейност на поборник. |
| побоя се - побоиш се, мин. св. побоях се, мин. прич. побоял се, св. - вж. побоявам се. |
| побоявам се - побояваш се, несв. и побоя се, св. 1. Страхувам се. 2. От кого/от какво. Уплашвам се внезапно и за малко или от време на време. По... |
| побратим - мн. побратими, м. Остар. 1. Този, с когото живеем в сговор като братя. 2. Верен приятел. 3. Обръщение към непознат човек. Хей, поб... |
| побратимя се - побратимиш се, мин. св. побратимих се, мин. прич. побратимил се, св. — вж. побратимявам се. |
| побратимявам се - побратимяваш се, несв. и побратимя се, св.; с кого. Остар. Ставам побратим (в 1 и 2 знач.). |
| побутвам - побутваш, несв. и побутна, св.; кого. Докосвам леко. Побутвам по рамото. |
| побутна - побутнеш, мин. св. побутнах, мин. прич. побутнал, св. — вж. побутвам. |
| побългаря - побългариш, мин. св. побългарих, мин. прич. побългарил, св. — вж. побългарявам. |