| Буква П |
|---|
| постъпателен - постъпателна, постъпателно, мн. постъпателни, прил. Който се придвижва само напред. Постъпателно движение. |
| постъпвам - постъпваш, несв. и постъпя, св. 1. Действам по определен начин. Постъпвам според разбиранията си. 2. Устройвам се някъде. Постъпва... |
| постъпка - мн. постъпки, ж. Конкретно действие в определен случай; начин на действие. Лоша постъпка. • Правя постъпки. Предприемам определено... |
| постъпление - мн. постъпления, ср. Това, което е постъпило (в 3 знач.), обикн. пари. |
| постъпя - постъпих, мин. св. постъпил, мин. прич. постъпил, св. — вж. постъпвам. |
| постя - постиш, мин. св. постих, мин. прич. постил, несв. 1. Спазвам пост. 2. Разг. Ирон. Не ям или се въздържам да ям определена храна. Т... |
| посъветвам - посъветваш, св.; кого. Съветвам в определен случай, единично или съветвам малко. — посъветвам се. С кого. Поисквам съвет от някого... |
| посървам - посърваш, несв. и посърна, св. 1. За растение — изгубвам свежия си вид. Посърнало цвете. 2. Прен. Изгубвам свежия си вид от внезап... |
| посърна - посърнеш, мин. св. посърнах, мин. прич. посърнал св. — вж. посървам. |
| посявам - посяваш, несв. и посея, св.; какво. 1. Сея изцяло. Посявам нива. 2. Сея малко или от време на време. |
| посявка - мн. посевки, ж. Спец. Микроорганизми, оставени за размножаване в опитна хранителна среда. |
| посягам - посягаш, несв. и посегна, св. 1. Протягам ръка за някакво действие. Посягам за хляба. 2. Разг. На кого. Насилствено се опитвам да ... |
| посядам - посядаш, несв. и поседна, св. Сядам за малко или от време на време. |
| пот - потта, само ед., ж. Отделяна през порите на кожата солена безцветна течност. • С пот на челото. С голяма мъка. |
| пота - мн. поти, ж. Спец. Огнеупорен съд за разтопен метал. |
| потаен - потайна, потайно, мн. потайни, прил. 1. Който е скрит, не се вижда. Потайна доба. 2. Който крие нещо, не споделя. Потаен човек. |
| потайвам - потайваш, несв. и потая, св.; какво/кого. Крия, спотаявам. — потайвам се/ потая се. 1. Спотаявам се. 2. Притихвам, заглъхвам. |
| потайник - мн. потайници, м. Разг. Човек, който е потаен. |
| потайница - мн. потайници, ж. Жена потайник. |
| потайност - потайността, мн. потайности, ж. 1. Само ед. Качество на потаен. 2. Само мн. Скрити места или неща. Парижките потайности. |
| потапям - потапяш, несв. Потопявам. |
| поташ - само ед. Спец. Калиева сол, която се използва в стъкларството, бояджийството и др. |
| потая - потаиш, мин. св. потаих, мин. прич. потаил, св. — вж. потайвам. |
| потаявам - потаяваш, несв. Потайвам. |
| потвърдя - потвърдиш, мин. св. потвърдих, мин. прич. потвърдил, св. — вж. потвърждавам. |
| потвърждавам - потвърждаваш, несв. и потвърдя, св.; какво. 1. Казвам за втори път нещо, като по този начин доказвам истинността му. Потвърждавам ... |
| потвърждение - мн. потвърждения, ср. 1. Доказателство. Получавам потвърждение на хипотезата. 2. Узаконяване, утвърждаване. Неофициално потвържден... |
| потегля - потеглиш, мин. св. потеглих, мин. прич. потеглил, св. — вж. потеглям. |
| потеглям - потегляш, несв. и потегля, св. 1. Какво/ кого. Тегля от време на време по малко. 2. Какво/кого. Почвам да тегля. 3. Известно време... |
| потегна - потегнеш, мин. св. потегнах, мин. прич. потегнал, св. - вж. потягам. |
| потека - потечеш, мин. св. потекох, мин. прич. потекъл, св. — вж. потичам. |
| потекло - само ед. Произход. |
| потен - потна, потно, мн. потни, прил. 1. Който е свързан с пот. Потен човек. Потни жлези. Потна дреха. 2. Прен. Който е покрит със ситни ... |
| потенциал - само ед. 1. Спец. Величина, която характеризира състоянието на силово поле в дадена точка. 2. Прен. Съвкупност от необходими за ре... |
| потенциален - потенциална, потенциално, мн. потенциални, прил. Възможен. Потенциален съперник. |
| потенция - само ед. 1. Спец. Сила. 2. Скрити възможности, които могат да се проявят при определени условия. |
| потеря - мн. потери, ж. Истор. Група въоръжени лица, които преследват някого. Турска потеря. |
| потир - мн. потири, (два) потира, м. Обредна чаша за причастие. |
| потискам - потискаш, несв. и потисна, св. 1. Кого. Не давам свобода на някого; угнетявам, тероризирам. Той потиска всички присъстващи. Хунтат... |
| потисна - потиснеш, мин. св. потиснах, мин. прич. потиснал, св. - вж. потискам. |