| Буква П |
|---|
| поплювко - мн. поплювковци, м. Пренебр. Неспособен човек, страхливец. |
| попмузика - само ед. Естрадна музика. |
| поправим - поправима, поправимо, мн. поправими, прил. Който може да бъде поправен. Поправими щети. |
| поправителен - поправителна, поправително, мн. поправителни, прил. Който е свързан с поправяне (в 3 знач.). Поправителна сесия. |
| поправка - мн. поправки, ж. 1. Поправяне. 2. Допълнение, изменение на нещо с цел да се усъвършенства. Поправка към закона. 3. Прен. Жарг. Поп... |
| поправя - поправиш, мин. св. поправих, мин. прич. поправил, св. — вж. поправям. |
| поправям - поправяш, несв. и поправя, св. 1. Какво. Отстранявам повреда, недостатък. Поправям печката. 2. Какво. Правя нещо да е съобразено с... |
| попрелка - мн. попрелки, ж. Истор. Седянка с предене, каквито са се правели в миналото. |
| попреча - попречиш, мин. св. попречих, мин. прич. попречил, св. — вж. попречвам. |
| попречвам - попречваш, несв. и попреча, св.; на кого/на какво. Ставам причина нещо да не се извърши; осуетявам, възпрепятствам. Попречих му да... |
| поприще - мн. поприща, ср. 1. Поле за дейност, изява. Моето поприще е химията. 2. Професия. Преподавателско поприще. |
| попръжня - мн. попръжни, ж. Ругатня, псувня. |
| попукам - попукаш, св. — вж. попуквам. |
| попуквам - попукваш, несв. и попукам, св. 1. Пукам от време на време. Огънят попуква. 2. Какво. Правя пукнатини по повърхността на нещо; напу... |
| популация - само ед. Животни или растения от един вид, разпространени върху определена територия, важно звено в еволюцията. |
| популизъм - само ед. Въздействие върху мнението на населението чрез поведение и обещания за мерки, които съответстват на конюнктурните настрое... |
| популярен - популярна, популярно, мн. популярни, прил. 1. Който е леснодостъпен, напълно разбираем поради своята простота и яснота. Проблемът ... |
| популяризирам - популяризираш, несв. и св.; какво. Правя популярен. |
| попче - мн. попчета, ср. Умал. Поп. |
| попълвам - попълваш, несв. и попълня, св.; какво. 1. Увеличавам количеството до необходимия брой. Попълвам колекцията си. 2. Вписвам сведения... |
| попълзновение - мн. попълзновения, ср. Скрито намерение, скрит стремеж, опит да се направи нещо лошо. Чужди попълзновения. |
| попълня - попълниш, мин. св. попълних, мин. прич. попълнил, св. — вж. попълвам. |
| попълням - попълняш, несв. Попълвам. |
| попържам - попържаш, несв. Ругая, псувам. |
| попътен - попътна, попътно, мн. попътни, прил. Който е в едно направление с пътуването. Попътен вятър. |
| пор - порът, пора, мн. порове, (два) пора, м. 1. Дребен хищник с неприятна миризма. 2. Прен. Жарг. Нечистоплътен човек. |
| пора - мн. пори, ж. 1. Отвор на потна жлеза в кожата. Запушена пора. 2. Шупла. |
| поработвам - поработваш, несв. и поработя, св. Работя от време на време по малко. |
| поработя - поработиш, лшн. св. поработих, мин. прич. поработил, св. — вж. поработвам. |
| поради - предлог. За означаване на причина; по причина на, заради. Поради глупост не учих. |
| пораждам - пораждаш, несв. и породя, св. 1. За жена — раждам второ дете скоро след първото. 2. Остар. Какво/кого. Раждам. Породила мъжка рожб... |
| пораженец - мн. пораженци, м. Човек, който извършва пораженска дейност. |
| поражение - мн. поражения, ср. 1. Неуспех, несполука във война или в някакво състезание. Не познавам поражение. Претърпявам поражение. 2. Обик... |
| пораженски - пораженска, пораженско, мн. пора-женски, прил. Който има за цел пораженство. |
| пораженство - само ед. Състояние, при което колективът е разединен и лесно може да бъде победен, пречупен; примирение. |
| поразеник - мн. поразеници, м. Поразник. |
| поразеница - мн. поразеници, ж. Разг. Поразница. |
| поразия - мн. поразии, ж. Разг. Пакост, беля. |
| поразник - мн. поразници, м. Разг. Човек, който прави поразии, пакости, бели; пакостник, злосторник. |
| поразница - мн. поразници, ж. Разг. Жена поразник. |