Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
поплювко - мн. поплювковци, м. Пренебр. Неспособен човек, страхливец.
попмузика - само ед. Естрадна музика.
поправим - поправима, поправимо, мн. поправими, прил. Който може да бъде поправен. Поправими щети.
поправителен - поправителна, поправително, мн. поправителни, прил. Който е свързан с поправяне (в 3 знач.). Поправителна сесия.
поправка - мн. поправки, ж. 1. Поправяне. 2. Допълнение, изменение на нещо с цел да се усъвършенства. Поправка към закона. 3. Прен. Жарг. Поп...
поправя - поправиш, мин. св. поправих, мин. прич. поправил, св. — вж. поправям.
поправям - поправяш, несв. и поправя, св. 1. Какво. Отстранявам повреда, недостатък. Поправям печката. 2. Какво. Правя нещо да е съобразено с...
попрелка - мн. попрелки, ж. Истор. Седянка с предене, каквито са се правели в миналото.
попреча - попречиш, мин. св. попречих, мин. прич. попречил, св. — вж. попречвам.
попречвам - попречваш, несв. и попреча, св.; на кого/на какво. Ставам причина нещо да не се извърши; осуетявам, възпрепятствам. Попречих му да...
поприще - мн. поприща, ср. 1. Поле за дейност, изява. Моето поприще е химията. 2. Професия. Преподавателско поприще.
попръжня - мн. попръжни, ж. Ругатня, псувня.
попукам - попукаш, св. — вж. попуквам.
попуквам - попукваш, несв. и попукам, св. 1. Пукам от време на време. Огънят попуква. 2. Какво. Правя пукнатини по повърхността на нещо; напу...
популация - само ед. Животни или растения от един вид, разпространени върху определена територия, важно звено в еволюцията.
популизъм - само ед. Въздействие върху мнението на населението чрез поведение и обещания за мерки, които съответстват на конюнктурните настрое...
популярен - популярна, популярно, мн. популярни, прил. 1. Който е леснодостъпен, напълно разбираем поради своята простота и яснота. Проблемът ...
популяризирам - популяризираш, несв. и св.; какво. Правя популярен.
попче - мн. попчета, ср. Умал. Поп.
попълвам - попълваш, несв. и попълня, св.; какво. 1. Увеличавам количеството до необходимия брой. Попълвам колекцията си. 2. Вписвам сведения...
попълзновение - мн. попълзновения, ср. Скрито намерение, скрит стремеж, опит да се направи нещо лошо. Чужди попълзновения.
попълня - попълниш, мин. св. попълних, мин. прич. попълнил, св. — вж. попълвам.
попълням - попълняш, несв. Попълвам.
попържам - попържаш, несв. Ругая, псувам.
попътен - попътна, попътно, мн. попътни, прил. Който е в едно направление с пътуването. Попътен вятър.
пор - порът, пора, мн. порове, (два) пора, м. 1. Дребен хищник с неприятна миризма. 2. Прен. Жарг. Нечистоплътен човек.
пора - мн. пори, ж. 1. Отвор на потна жлеза в кожата. Запушена пора. 2. Шупла.
поработвам - поработваш, несв. и поработя, св. Работя от време на време по малко.
поработя - поработиш, лшн. св. поработих, мин. прич. поработил, св. — вж. поработвам.
поради - предлог. За означаване на причина; по причина на, заради. Поради глупост не учих.
пораждам - пораждаш, несв. и породя, св. 1. За жена — раждам второ дете скоро след първото. 2. Остар. Какво/кого. Раждам. Породила мъжка рожб...
пораженец - мн. пораженци, м. Човек, който извършва пораженска дейност.
поражение - мн. поражения, ср. 1. Неуспех, несполука във война или в някакво състезание. Не познавам поражение. Претърпявам поражение. 2. Обик...
пораженски - пораженска, пораженско, мн. пора-женски, прил. Който има за цел пораженство.
пораженство - само ед. Състояние, при което колективът е разединен и лесно може да бъде победен, пречупен; примирение.
поразеник - мн. поразеници, м. Поразник.
поразеница - мн. поразеници, ж. Разг. Поразница.
поразия - мн. поразии, ж. Разг. Пакост, беля.
поразник - мн. поразници, м. Разг. Човек, който прави поразии, пакости, бели; пакостник, злосторник.
поразница - мн. поразници, ж. Разг. Жена поразник.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: