| Буква П |
|---|
| поливалентен - поливалентна, поливалентно, мн. поливалентни, прил. 1. Спец. Който е с много валенции. 2. Многофункционален. |
| поливам - поливаш, несв. и полея, св. 1. Какво. Сипвам вода върху нещо (за да го напоя). Поливам цветята. 2. На кого. Сипвам вода на някого,... |
| поливач - мн. поливачи, м. Човек, който полива. |
| поливачка - мн. поливачки, ж. Жена поливач. |
| полигамия - само ед. Брачни връзки на един мъж с много жени. |
| полиглот - мн. полиглоти, м. Човек, който владее много езици. |
| полиглотка - мн. полиглотки, ж. Жена полиглот. |
| полигон - мн. полигони, (два) полигона, м. 1. Специална площадка за военно или спортно обучение, за каране и изпитване на коли и др. 2. Прен... |
| полиграфия - само ед. Технически отрасъл за книгопечатане и размножаване на печатни произведения. // прил. полиграфичен, полиграфична, полиграф... |
| поликлиника - мн. поликлиники, ж. Лечебно профилактично заведение за комплексна медицинска помощ на населението. // прил. поликлиничен, поликлин... |
| полилей - полилеят, полилея, мн. полилеи, (два) полилея, м. Висящо осветително тяло с много лампи или свещи. |
| полимер - мн. полимери, (два) полимера, м. Спец. Химическо вещество, получено при съединяването на няколко или на много еднакви молекули. //... |
| полиморфен - полиморфна, полиморфно, мн. полиморфни, прил. 1. Многообразен. 2. Който има признаци на полиморфизъм. Полиморфна структура. |
| полиморфизъм - само ед. 1. Спец. В химията - свойство на някои вещества с еднакъв химичен състав да кристализират в различни форми. 2. Спец. В би... |
| полинея - полинееш, мин. св. полинях, мин. прич. полинял, св. — вж. полинявам. |
| полинявам - полиняваш, несв. и полинея, св. Линея много или изцяло; повяхвам, посървам, чезна, слабея. |
| полип - мн. полипи, (два) полипа, м. 1. Морско мешесто животно с променлива форма. 2. Спец. Гъбообразен израстък по лигавата ципа на носа,... |
| полирам - полираш, несв. и св.; какво. Придавам огледален блясък на предмет. Полирам мебели. |
| полировам - полироваш, несв. и св. Остар. Полирам. |
| полировка - само ед. 1. Полиране. Трябва да пристъпя към полировка. 2. Полирана повърхност. Развалям полировката. 3. Вещество за полиране. Куп... |
| полисемантичен - полисемантична, полисемантично, мн. полисемантични, прил. Многозначен. Полисемантична дума. |
| полисемия - само ед. Спец. В езикознанието — многозначност на думата. |
| полит- - Първа част от съкратени сложни думи със значение политически, напр. политемигрант, политкомисар, политпросвета, политзатворник, по... |
| политам - политаш, несв. Полетявам. |
| политеизъм - само ед. Религия, в която има много богове; многобожие. // прил. политеистичен, политеистична, политеистично, мн. политеистични. |
| политехнически - политехническа, политехническо, мн. политехнически, прил. Който дава практически знания. Политехническо образование. |
| политик - мн. политици, м. 1. Човек, който се занимава с политика. Далновиден политик. 2. Прен. Човек, който постъпва умело, с усет, с такт. |
| политика - само ед. 1. Дейност на партия, обществена група или на органите за управление при ръководене на държавата. Партийна политика. Външ... |
| политикан - мн. политикани, м. Пренебр. Човек, който много обича да говори за политика, без да разбира от нея. |
| политиканка - мн. политиканки, ж. Пренебр. Жена политикан. |
| политиканствам - политиканстваш, несв. Проявявам се като политикан. |
| политиканствувам - политиканствуваш, несв. Политиканствам. |
| политикономия - само ед. Наука за производствените отношения и икономическите закони, действащи в различните общества; политическа икономия. |
| политичен - политична, политично, мн. политични, прил. Който умее да се справя с трудни положения; дипломатичен. // същ. политичност, политичн... |
| политолог - мн. политолози, м. Специалист по политология. |
| политология - само ед. Спец. Наука и научна дисциплина, която се занимава с изучаване на политическата организация и политическия живот на общес... |
| политура - мн. политури, ж. 1. Вид лак, който се използва за полиране на мебели. 2. Полировка. |
| полифония - само ед. 1. Спец. В музиката — многогласие, при което звучат едновременно няколко самостоятелни мелодични гласове. 2. Прен. Спец. ... |
| полица - мн. полици, ж. Спец. Разписка за получена сума, в която човек се задължава да я изплати в определен срок. |
| полицай - полицаят, полицая, мн. полицаи, м. Човек, който работи в полицията. |