Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
проспект - мн. проспекти, (два) проспекта, м. 1. Тезисна програма на някакво издание или предприятие. 2. Брошура с рекламен характер. 3. Спец...
просперирам - просперираш, несв. и св. Напредвам, преуспявам, процъфтявам.
просперитет - само ед. Преуспяване, напредване, процъфтяване, благополучие, благоденствие.
проспивам - проспиваш, несв. и проспя, св.; какво. 1. Прекарвам определено време в сън. Проспах деня. 2. Прен. Пропускам. Проспах възможността...
проспя - проспиш, мин. св. проспах, мин. прич. проспал, св. — вж. проспивам.
просроча - просрочиш, мин. св. просрочих, мин. прич. просрочил, св. — вж. просрочвам.
просрочвам - просрочваш, несв. и просроча, св.; какво. Надвишавам определен срок за нещо, закъснявам с нещо. Просрочвам дълг. // същ. просрочва...
просрочка - само ед. Просрочване.
прост - проста, просто, мн. прости, прил. 1. Еднороден по състав, несъставен. Просто вещество. 2. Който не е сложен, не е труден, а е лесн...
простак - мн. простаци, м. Прост, глупав, невъзпитан човек. // прил. просташки, просташка, просташко, мн. просташки. // същ. простащина, ж. ...
простата - само ед. Спец. Жлеза с външна секреция у мъжа с големина и форма на кестен. // прил. простатен, простатна, простатно, мн. простатн...
простатит - само ед. Спец. Възпаление на простатната жлеза.
простачка - мн. простачки, ж. Жена простак.
простена - простенеш, мин. се. простенах, мин. прич. простенал, се. — еж. простенвам.
простенвам - простенваш, несв. и простена, св. Започвам да стена или стена периодично, с прекъсвания.
простивам - простиваш, несв. и простина, св. Простудявам се, настивам.
простина - простинеш, мин. св. простинах, мин. прич. простинал, св. — вж. простивам.
простирам - простираш, несв. и простра, св.; какво. 1. Разгъвам, обтягам. Простирам дрехи. 2. Протягам напред. Простирам крака. 3. Прен. За в...
проституирам - проституираш, несв. и св. 1. Упражнявам професия на проститутка. 2. Прен. С какво. Служа си с нещо възвишено за постигане на низки...
проститутка - мн. проститутки, ж. Жена, която се отдава на мъже за пари; курва. // прил. проститутски, проститутска, проститутско, мн. проститут...
проституция - само ед. Проституиране.
просто - 1. Нареч. Разг. Без умисъл, без специална цел; случайно. Аз просто исках да си поговорим. Аз просто забравих. 2. Част. За подсилва...
простоват - простовата, простовато, мн. простовати, прил. Прост в известна степен; простичък.
простодушен - простодушна, простодушно, мн. простодушни, прил. Който не се преструва; безхитростен, искрен. // същ. простодушие, ср. // същ. про...
простолюдие - само ед. Прост народ, който не принадлежи към по-издигнатите съсловия.
простор - мн. простори, м. 1. Обширно, свободно пространство. Обичам да се разхождам на простор. 2. Прен. Широта, свобода за действие. Прост...
простосмъртен - простосмъртна, простосмъртно, мн. простосмъртни, прил. 1. Който след смъртта си не оставя следи в историята. 2. Разг. Ирон. Обик...
простосърдечен - простосърдечна, простосърдечно, мн. простосърдечни, прил. Който е искрен, безхитростен, сърдечен. // същ. простосърдечие, ср. // с...
простота - само ед. 1. Качество на прост (в 1 и 2 знач.). 2. Проява на прост ( в 7 знач.); простотия.
простотия - мн. простотии, ж. 1. Качество или проява на прост (в 6 и 7 знач.) човек. 2. Само ед. Всички прости, неуки хора; прост народ.
простра - простреш, мин. св. прострях, мин. прич. прострял, св. — вж. простирам.
пространен - пространна, пространно, мн. пространни, прил. Обширен. Пространно житие.
пространство - мн. пространства, ср. 1. Спец. Само ед. Форма на съществуване на материята, която има протяжност и обем. Пространство и време. 2. ...
прострелвам - прострелваш, несв. и прострелям, св. 1. Какво/кого. Правя рана чрез стреляне. 2. Какво. Прочиствам огнестрелно оръжие чрез стрелба...
прострелям - простреляш, св. — вж. прострелвам.
простуда - само ед. Простудяване, настинка. // прил. простуден, простудна, простудно, мн. простудни.
простудя - простудиш, мин. св. простудих, мин. прич. простудил, св. - вж. простудявам.
простудявам - простудяваш, несв. и простудя, св.; кого/ какво. Оставям някого или нещо на студ, че да изстине или да се разболее. Простудих ръце...
простъпка - мн. простъпки, ж. Лоша постъпка; провинение.
простя - простиш, мин. св. простих, мин. прич. простил, св. — вж. прощавам.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: