| Буква П |
|---|
| прикрия - прикриеш, мин. св. прикрих, мин. прич. прикрил, св. — вж. прикривам. |
| прикътам - прикъташ, св. — вж. прикътвам. |
| прикътвам - прикътваш, несв. и прикътам, св.; какво/ кого. Разг. 1. Скривам, запазвам, скътвам. Прикътвам пари. 2. Нареждам, подреждам. Прикът... |
| прикя - само ед. Невестински дар; чеиз, зестра. |
| прилагам - прилагаш, несв. и приложа, св.; какво. 1. Поставям, подавам заедно с нещо друго; прибавям. Прилагам доказателства. 2. Служа си, уп... |
| прилагателно - мн. прилагателни, ср. Спец. Част на речта, която означава признак, качество на предмет; прилагателно име. |
| приласкавам - приласкаваш, несв. и прилаская, св.; кого. Проявявам нежност към някого, като го успокоявам с ласки. |
| прилаская - приласкаеш, мин. св. приласках, мин. прич. приласкал, св. - вж. приласкавам. |
| прилегна - прилегнеш, мин. св. прилегнах, мин. прич. прилегнал, св. — вж. прилягам. |
| прилежание - само ед. Старателност, усърдие. |
| прилежен - прилежна, прилежно, мн. прилежни, прил. Който се отличава с прилежание; усърден, старателен, ревностен. Прилежен ученик. // същ. п... |
| прилеп - мн. прилепи, (два) прилепа, м. Дребен бозайник, който спи с главата надолу, прилепнал за горната част на пещери и тъмни места, и п... |
| прилепвам - прилепваш, несв. и прилепя, св.; какво. 1. Лепя върху нещо; залепвам. Прилепих го за стената. 2. Плътно допирам до друго. — прилеп... |
| прилепна - прилепнеш, мин. св. прилепнах, мин. прич. прилепнал, св. — вж. прилепвам. |
| прилепчив - прилепчива, прилепчиво, мн. прилепчиви, прил. Разг. 1. Който прихваща; заразен, заразителен. 2. За човек — който лесно се прилепва... |
| прилепя - прилепиш, мин. св. прилепих, мин. прич. прилепил, св. — вж. прилепвам. |
| прилетя - прилетиш, мин. св. прилетях, мин. прич. прилетял, св. - вж. прилетявам. |
| прилетявам - прилетяваш, несв. и прилетя, св. Доближавам се чрез летене към нещо; долитам. |
| прилея - прилееш, мин. св. прилях, мин. прич. прилял, св. — вж. приливам. |
| прилив - мн. приливи, (два) прилива, м. 1. Периодически повтарящо се повишаване на нивото на водата в океан, море и др. 2. Прен. Нарастване... |
| приливам - приливаш, несв. и прилея, св.; какво. Наливам допълнително към нещо. |
| прилика - мн. прилики, ж. Сходство, близост по външен вид или по някакви вътрешни качества, свойства и др. Търся приликите. |
| прилитам - прилиташ, несв. — вж. прилетявам. |
| приличам - приличаш, несв.; на кого/на какво. Имам прилика с някого, с нещо; изглеждам като някого, нещо. Приличам на родителите си. Приличам... |
| приличен - прилична, прилично, мн. прилични, прил. 1. Който прилича; подобен. Фигурата и е прилична на кукленска. 2. Който спазва приличие. П... |
| приличие - само ед. Спазване на установените нрави и обноски, на установения етикет. Приличието не позволява това. |
| приложа - приложиш, мин. св. приложих, мин. прич. приложил, св. — вж. прилагам. |
| приложен - приложна, приложно, мн. приложни, прил. Който се прилага в практиката. Приложна лингвистика. Приложни методи. |
| приложение - мн. приложения, ср. 1. Само ед. Прилагане. 2. Това, което е приложено към друго; притурка. Книга с приложения. 3. Спец. В граматик... |
| приложим - приложима, приложимо, мн. приложими, прил. Който може да бъде приложен. Тези предложения са приложими. // същ. приложимост, прилож... |
| приложник - мн. приложници, м. Разг. Художник по приложно изкуство. |
| приложница - мн. приложници, ж. Жена приложник. |
| прилошава ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и прилошее ми, св.; безл. Внезапно ми става лошо; призлява ми. |
| прилошее ми - мин. св. прилоша ми, мин. прич. прилошало ми, св. — вж. прилошава ми. |
| прилуня - прилуниш, мин. св. прилуних, мин. прич. прилунил, св. — вж. прилунявам. |
| прилунявам - прилуняваш, несв. и прилуня, св.; какво. Спускам апарат на луната. - прилунявам се/прилуня се. Кацам на луната. |
| прилъгвам - прилъгваш, несв. и прилъжа, св.; кого/какво. С лъжи и хитрост карам да дойде при мен; примамвам. Прилъгах овцата да влезе в кошара... |
| прилъжа - прилъжеш, мин. св. прилъгах, мин. прич. прилъгал, св. — вж. прилъгвам. |
| прилютее ми - мин. св. прилютя ми, мин. прич. прилютяло ми, св. — вж. прилютява ми. |
| прилютява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и прилютее ми, св.; безл. Внезапно започва да ми люти. |