| Буква П |
|---|
| побългарявам - побългаряваш, несв. и побългаря, св. 1. Кого. Правя да стане българин; да се чувства като българин. 2. Какво. Придавам български х... |
| побързам - побързаш, св. — вж. побързвам. |
| побързвам - побързваш, несв. и побързам, св. 1. Полагам усилие да стане по-бързо. Побързай да се върнеш. 2. Вървя по-бързо. Побързайте, за да ... |
| побъркам - побъркаш, св. — вж. побърквам. |
| побърквам - побъркваш, несв. и побъркам, св. 1. В какво. Бъркам за малко време или от време на време. Някой побърква в джоба ми. 2. Остар. Пре... |
| побягвам - побягваш, несв. и побягна, св. 1. Започвам да бягам; втурвам се да бягам. Побягнах към къщи. 2. От кого/от какво. Съзнателно се от... |
| побягна - побегнеш, мин. св. побягнах, мин. прич. побягнал, св. — вж. побягвам. |
| повалвам - повалваш, несв. и повалям, св.; какво. Търкалям, валям малко. Повалвам в пудра захар. |
| поваля - повалиш, мин. св. повалих, мин. прич. повалил, св. — вж. повалям. |
| повалям - поваляш, св. — вж. повалвам. |
| повдигам - повдигаш, несв. и повдигна, св.; какво/ кого. 1. Премествам отдолу нагоре на малка височина. Повдигнах ръце и ги отпуснах. 2. Изпр... |
| повдигна - повдигнеш, мин. св. повдигнах, мин. прич. повдигнал, св. - вж. повдигам. |
| поведа - поведеш, мин. св. поведох, мин. прич. повел, св. — вж. повеждам. |
| поведение - само ед. Характер на постъпките, действията; държане. Лошо поведение. • Правя поведение. Преднамерено се съобразявам с желанията н... |
| повеждам - повеждаш, несв. и поведа, св.; какво/ кого. Започвам да водя; водя със себе си. Повеждам стачката. — повеждам се/поведа се. 1. Оби... |
| повей - повеят, повея, мн. повеи, (два) повея, м. Обикн. ед. Леко движение на въздуха; полъх. |
| повелител - повелителят, повелителя, мн. повелители, м. Човек, който заповядва; господар. |
| повелителка - мн. повелителки, ж. Жена повелител. |
| повеля - мн. повели, ж. Категорична заповед. // прил. повелителен, повелителна, повелително, мн. повелителни. С повелителен тон. |
| повелявам - повеляваш, несв. и повеля, св. 1. На кого. Категорично заповядвам; изисквам. 2. Над кого. Владея, господарствам, разпореждам. В те... |
| поверие - мн. поверия, ср. Вярване; традиционно суеверие. |
| поверителен - поверителна, поверително, мн. поверителни, прил. Достъпен на определен кръг лица; таен, секретен. Поверителни сведения. // същ. по... |
| поверя - повериш, мин. св. поверих, мин. прич. поверил, св. — вж. поверявам. |
| поверявам - поверяваш, несв. и поверя, св.; какво, на кого. Споделям или възлагам с доверие. Поверявам тайните си на теб. Поверявам му тази ра... |
| повесмо - мн. повесма и повясмо, ср. Количество вълна, лен, памук и др., което се завързва наведнъж на хурката. |
| повест - повестта, мн. повести, ж. Произведение в проза с по-опростен сюжет от романа, но по-усложнен от разказа. |
| повествование - мн. повествования, ср. Обикн. ед. Свързан разказ за нещо. |
| повествовател - повествователят, повествователя, мн. повествователи, м. Остар. Разказвач; белетрист. // прил. повествователен, повествова-елна, по... |
| повествователка - мн. повествователки, ж. Жена повествовател. |
| повествувам - повествуваш, несв. Разказвам за нещо; водя повествование. |
| повествувание - мн. повествувания, ср. Повествование. |
| повествувател - повествувателят, повествувателя, мн. повествуватели, м. Повествовател. |
| повествувателка - мн. повествувателки, ж. Повествователка. |
| повет - мн. повети, (два) повета, м. 1. Увивно горско растение с жилави стъбла и бели цветове. 2. Диал. Хмел. |
| повехна - повехнеш, мин. св. повехнах, мин. прич. повехнал, св. — вж. повяхвам. |
| повече - нареч. Сравнителна степен от много; по-много. Трябва ни повече храна от миналата година. |
| повея - повееш, мин. св. повях, мин. прич. повял, св. — вж. повявам. |
| повивам - повиваш, несв. и повия, св.; кого. Обвивам (бебе) в пелени. |
| повивка - мн. повивки, ж. Разг. Пелена на бебе. |
| повик - само ед. Зов, апел. Повик за мир. |