| Буква П |
|---|
| помервам - померваш, несв. и померя, св. Разг. 1. Прицелвам се, но не с огнестрелно оръжие. Помервам с камък да ударя. 2. Остар. Наканвам се,... |
| померя - помериш, мин. св. померих, мин. прич. померил, св. — вж. помервам. |
| помествам - поместваш, несв. и поместя, св.; какво. 1. Разг. Променям мястото; премествам. Помествам книгите от масата на бюрото. 2. Вмествам,... |
| поместя - поместиш, мин. св. поместих, мин. прич. поместил, св. — вж. помествам. |
| поместя се - поместиш се, мин. св. поместих се, мин. прич. поместил се, св. — вж. помещавам се. |
| помета - пометеш, мин. св. пометох, мин. прич. помел, св. — вж. помитам. |
| пометна - пометнеш, мин. св. пометнах, мин. прич. пометнал, св. — вж. помятам. |
| пометна се - пометнеш се, мин. св. пометнах се, мин. прич. пометнал се, св. — вж. помятам се. |
| помешчик - мн. помешчици, м. В дореволюцион-на Русия — дворянин земевладелец. |
| помешчица - мн. помешчици, ж. Жена помешчик или на помешчик. |
| помещавам се - помещаваш се, несв. и поместя се, св. Намирам се в определено помещение, на определено място. Офисът се помещава на седмия етаж в ... |
| помещение - мн. помещения, ср. Стая, вътрешност на сграда с определено предназначение. Работно помещение. Спално помещение. |
| помилвам - помилваш, св.; кого/какво. Милвам кратко време. |
| помина - поминеш, мин. св. поминах, мин. прич. поминал, св. — вж. поминавам. |
| помина се - поминеш се, мин. св. поминах се, мин. прич. поминал се, св. Умирам. |
| поминавам - поминаваш, несв. и помина, св. 1. Наминавам, отбивам се. 2. Разг. Преживявам, живея. Поминавам добре. |
| поминувам - поминуваш, несв. Поминавам. |
| поминък - мн. поминъци, (два) поминъка, м. Дейност, чрез която се прехранва човек. Поминък на населението. |
| помирение - мн. помирения, ср. Помиряване. |
| помирисвам - помирисваш, несв. и помириша, св.; какво. 1. Мириша малко. Помирисвам цвете. 2. Прен. Откривам, разбирам нещо; надушвам. • Не съм ... |
| помирител - помирителят, помирителя, мн. помирители, м. Човек, който помирява. |
| помирителка - мн. помирителки, ж. Жена помирител. |
| помириша - помиришеш, мин. св. помирисах, мин. прич. помирисал, св. — вж. помирисвам. |
| помиря - помириш, мин. св. помирих, мин. прич. помирил, св. — вж. помирявам. |
| помирявам - помиряваш, несв. и помиря, св.; кого/ какво. Предразполагам скарани страни, лица и др. към мир, съгласие; примирявам. — помирявам ... |
| помисля - помислиш, мин. св. помислих, мин. прич. помислил, св. — вж. помислям. |
| помислям - помисляш, несв. и помисля, св. 1. Мисля определено време. Трябва да помисля. 2. Внезапно ми идва някаква мисъл в ума; струва ми се... |
| помисъл - мн. помисли, м. Мисъл, намерение. Лоши помисли. |
| помитам - помиташ, несв. и помета, св. 1. Какво. Мета изцяло; измитам. Помитам стаята. 2. Прен. Кого/какво. Насилствено отстранявам от пътя ... |
| помия - мн. помии, ж. 1. Замърсена от миене вода. 2. Разбъркана във вода храна за животни. 3. Прен. Грубо. Храна или напитка с лоши вкусов... |
| помня - помниш, мин. св. помних, мин. прич. помнил, несв. Съхранявам, запазвам в паметта си. Помня, не съм забравил. |
| помогна - помогнеш, мин. св. помогнах, мин. прич. помогнал, св. — вж. помагам. |
| помолвам - помолваш, несв. и помоля, св.; кого, за какво. Моля кратко време или еднократно. Помолвам някого за помощ. — помолвам се/ помоля с... |
| помоля - помолиш, мин. св. помолих, мин. прич. помолил, св. — вж. помолвам. |
| помощ - помощта, мн. помощи, ж. 1. Обикн. ед. Съдействие; поддръжка, която се оказва на някого. 2. Обикн. мн. Пари, вещи и др., които безв... |
| помощен - помощна, помощно, мн. помощни, прил. 1. Който е предназначен за помощ. 2. Допълнителен, второстепенен. Помощен материал. Помощна т... |
| помощник - мн. помощници, м. Човек, който помага на някого. Способен и работлив помощник. |
| помощница - мн. помощници, ж. Жена помощник. |
| помощничка - мн. помощнички, ж. Помощница. |
| помпа - мн. помпи, ж. Уред или приспособление към уред за помпане. Автомобилна помпа. Водна помпа. |